Дейвид Елис
Сред лъжци (22)

Един ден по-рано
Неделя, 25 април

Алисън заварва Лари Еванс в кафенето.

— Имам нещо за теб — казва й Лари и плъзга малък пакет по масата.

Още преди да го отвори, тя може да каже, че е книга с меки корици. Също така може да каже, че мъж е опаковал подаръка. Книжката е един от онези наръчници за позитивното мислене, които тя никога не е чела.

— Става въпрос за това, че трябва да видиш крайната цел — казва той и се смее — предполагам, че ще предпочетеш да не я четеш.

Алисън се усмихва.

— Понякога не зная какво щях да правя без вас, г-н Еванс. Струва ми се, че ти си единственият… добре — тя го поглежда — благодаря ти.

— Доста хора те подкрепят, Алисън, преглеждаш ли уебсайта?

— О, Боже, напоследък не — оценява подкрепата, която получава от сайтовете allisonpagone.com, freeallison.com, както и от още няколко, но не може да не се дистанцира от тези хора. Те не казват точно, че вярват в невинността й. Не я познават, не са запознати и с фактите или поне не с всички. Чувстват се свързани с нея, вероятно заради книгите й и не искат да се изправят пред вероятността един от любимите им автори да се окаже убиец.

— Не — казва тя, — предпочитам да научавам новините от таблоидите. Видя ли заглавната на „Weekly Inquisitor“?

Лари се смее.

— Да. „Убийца писател в любовно гнездо с Бен Афлек“. Между другото снимката те подмладява с десет години.

— Да, много съм доволна.

— Идеята ми е — казва Лари, — че много хора те подкрепят.

— Е, мисля, че списъкът не е много дълъг — въздъхва тя — имам предвид Мат. Той се държи страхотно, малко странно е при създалите се обстоятелства, но се държи страхотно. Просто… мисля, че не е сигурен, не е убеден в невинността ми. Мисля, че и адвокатът ми не ме смята за невинна. Както и ти.

Лари се мръщи при споменаването на бившия съпруг. През последните месеци той е разбрал доста неща.

— О, аз мисля, че Мат знае, че си невинна — казва той.

Няма да спори с него. Воювали са на този фронт неведнъж. Развитието на връзката й с Лари през последните месеци е доста интересна. Той дойде при нея — агресивен журналист, без много опит, което й изтъкна като предимство. Първоначално той не изпъкваше сред тълпата журналисти, които искаха историята й, които искаха да предадат достоверно убийството на Сам Дилън и процеса на Алисън Пагоне. Но после, след като задълба, зае страната на Алисън. Беше споделил информацията си с нея и скоро се доказа като човек, който не се вълнува от задкулисната страна на процеса, а иска да покаже, че Алисън всъщност е невинна.

— Ей, става въпрос за твоя живот — казва той, вдига ръка, предусеща възраженията на Алисън и вероятно не разбира колко буквален е коментарът му. — Имам нещо за теб. Вероятно не е много.

Лари показва впечатляваща способност да намира информация по случая, с която вероятно по-лесно се сдобива един журналист, отколкото адвокат от защитата или следовател. Не непременно неутрална фактологическа информация, която да се ползва по време на процеса, а подробности, слухове, неща, които биха могли да й дадат предимство.

— Все още душа — казва той. — Прокурорите знаят, че Сам Дилън ти е звънял няколко пъти преди смъртта си. Работят върху предположението, че е било заради връзката ви. Хората, които излизат заедно, си говорят по телефона, нали? Но разполагат и с друга информация — някой, който е работил със Сам — някой казва, че Сам е споменавал нещо за „етична дилема“. Което…

— „Етична дилема“? — стомахът на Алисън се свива.

 

 

Веднага го усети в гласа му. Имаше нещо различно, нещо не беше наред.

— Какво има, Сам? — попита го по телефона.

Не й отговори, а това не бе в стила му. Едно от нещата, които най-много харесваше у него, беше липсата на задръжки и откритостта му към нея. Първото, което си помисли: Сам не беше доволен от връзката им, искаше да сложи край. Прималя й, стомахът й се обърна.

— Свързано е с работата — каза накрая, после се опита да смени темата и заговори за вечеря. Дали искаше тайландско? Или тапас? Или гръцко?

— Сам? — беше краят на януари, бяха минали само няколко седмици от новата година. Бяха заедно едва шест седмици, добре, четиридесет и пет дни, броеше ги, но бяха стигнали нива на интимност, до които никога не бе стигала с Мат Пагоне, а сега той я отбягваше.

Сам въздъхна.

— То е нещо, което предстои — мисля, че може да се каже, че съм изправен пред етична дилема.

Етична дилема. Думи на адвокат, а Алисън е била на подобна позиция. Не знаеше правилата, които трябваше да спазва един лобист, не знаеше, че толкова много приличат на етичните правила, които един адвокат трябва да спазва.

— За някой от клиентите ти ли става въпрос? — питаше тя.

— Мисля, че е най-добре да не го обсъждаме — отговори той. — Поне засега.

 

 

— Да — казва Лари, — етична дилема. Така че ченгетата и прокурорите си мислят, че вероятно е свързано с „Фланагън-Макс“. Идеята е, че Сам има „етична дилема“, защото представлява „Фланагън-Макс“, а разбира, че компанията му подкупва законодатели. То е същото като адвокат да чуе, че клиентът му е извършител на престъплението, а не може да не си изпълни задълженията, нали?

— Така е — казва Алисън.

— Но тогава пак — продължава Лари, — Сам не е адвокат, той е лобист. Трябва ли да следва същите правила? Кой знае? Аз не, но според ченгето, с което съм се сдушил, някои хора не мислят, че Сам ти се е обаждал за сладки приказки. Обаждал ти се е да прецени дали да предаде клиента си, „Фланагън-Макс“. Търсил е правен съвет.

Алисън кима, кръстосва крака. Лари я гледа, но тя нито потвърждава, нито отрича.

Само слуша.

— Смята се, че Сам ти се е обадил, защото е искал да разбере какво трябва да прави — казва Лари. — Отчасти ти се е обадил по работа, отчасти, защото ти си човек, на когото той има доверие. Но някои хора, които разследват случая, смятат, че вероятно той е споделил с теб тази информация.

— Така ли?

— Да. И тези същите хора мислят, че когато си я получила, ти си се почувствала застрашена, защото Мат Пагоне също е лобирал за „Фланагън-Макс“. Значи… Сам ти казва, че „Фланагън-Макс“ са направили някои бели и че иска да ги изпее, което вероятно ще засегне и бившия ти съпруг. Значи… — Лари вдига рамене.

— Значи аз съм убила Сам — довършва тя, — за да защитя мъж, за който вече не съм женена.

— Но който е все още баща на дъщеря ти.

— И те ще кажат това на процеса?

Работата при криминалните процеси е, че без значение колко стриктно се изисква от прокуратурата да разкрива информация и доказателства, въвеждащото изявление трябва да се пази в тайна. Не е нужно прокуратурата да обяснява на защитата как ще навърже доказателствата. Понякога теорията на прокуратурата излиза наяве в хода на предварителния процес, но не и сега. Прокуратурата е казала на защитата, че възнамерява да използва многото телефонни обаждания от Сам до Алисън в дните преди смъртта му и нейните адвокати предполагат, че го правят с цел да докажат романтичната връзка, защото Алисън така и не я признава. Сега версията, която чува, е, че може би ще използват обажданията, за да докажат, че Сам се е опитвал да предаде „Фланагън-Макс“ — и вероятно Мат Пагоне — на федералните.

Процесът започва тази седмица и Алисън не знае версията на прокуратурата.

— Хората там — отговаря Лари — не знаят накъде ще тръгнат нещата. Според някои Сам те е отхвърлил и затова си била разтревожена.

Според Алисън и адвокатите й прокуратурата трябва да каже точно това на процеса. Отхвърлена любовница, която търси отмъщение.

— Но според други, Сам ти е казал, че ще разкрие Мат и ти си направила всичко това, за да го защитиш. Мисля, че трябва да го знаеш.

— И в двата случая имам мотив за убийството — казва тя равнодушно, — или съм отхвърлената любовница, или защитавам Мат.

— Ами, да, но ако кажат, че си убила Сам, за да защитиш Мат, тогава имаш отговор.

— Имам отговор?

— Разбира се, че имаш отговор, Алисън — Лари клати глава, отпива от кафето си и протяга ръка. — Да приемем, че са прави. Те предполагат, че Мат е подкупвал сенатори и Сам ти го е казал и вероятно е щял да уведоми властите. Ако това предположение е вярно, тогава със сигурност ти би имала основание да искаш да убиеш Сам. Вероятно. Но отново — ако това предположение е вярно, не би ли могъл да се появи някой друг със същия мотив? По-силен от твоя?

— Това не е отговор — казва тя.

— Да бе, не е. Мат е подкупвал законодатели, Сам е щял да го каже и ти си единственият заподозрян?

Алисън се навежда над масата.

— Благодаря за информацията — казва тя, — оценявам всичко, което правиш за мен.

— Но ти няма да я използв…

— Мат не е подкупвал никого, Лари.

— Не знаеш. Няма как да знаеш.

— Зная, че не би го направил.

— Тогава какво ти довери Сам, Алисън?

— Нищо подобно, Лари. Той… — поглежда встрани и понижава глас — просто приключи с мен. Ясно? Заряза ме.

— Няма да стане — каза Сам, докато седеше зад бюрото си с ръка на челото и гледаше Алисън в очите.

— Мат… Мат е приятел. Знаеш, че е лудост. Винаги е било.

Лари мълчи. Вторачва се в кафето си, после поглежда към купувачите… от колоните се разнасят стари шлагери.

— Зная, че не си убила Сам — казва той. — Мисля, че зная кой го е убил.

— Лари…

— И мисля, че ти също знаеш.

— Трябва да тръгвам. Съжалявам — добавя тя, защото беше обещала да му разкаже някои подробности за живота си, които му трябваха за книгата. Но това е последното, за което може да мисли сега. Докосва леко рамото му и си тръгва.