Пътят, по който възпирах,

мамен към бъдеще славно —

с листи увяхнали вече

той е затрупан отдавно.

Още не стъпил на равний

път, що пред мен се извива —

с листи увяхнали вече

вихър и него покрива.

Край

Читателите на „Пътят, по който възпирах…“ са прочели и:

Пенчо Славейков
Пътят, по който възпирах…

Сън за щастие

Ни лъх не дъхва над полени… 5,6

Летен ден едвам се влачи… 5

Капчици дъждовни… 5

О, има тих вълшебен край… 0

Над безкрайните полета… 5

Зла ни стигна орисия… 5

В незнаен кът, далеко в родний край… 0

Цъфтят цветенца в моята градина… 5

Вървиме ний самотни на светът… 6

Отрупани от нощний сняг нечакан… 5

Сърцето ми е чуждо за света… 5

В небеса яснее летний ден… 5

В живота като вихър мина… 0

Запустяла воденица… 0

Мразна зимна вечер… 5

Мойте пролетни надежди… 0

Кал е, където обърнете глед… 4,7

И пак се върна есента… 5

Насреща ми седеше мълком ти… 5,3

Бог знае как и откъде познало… 0

Обича я. — Когато чу това… 6

Усойно, миловидно цвете… 4,5

Докле е младост, златно слънце грей… 5,3

Зад горите тъмни ясен ден се кани… 5

Как ме те примамваха с дъха си… 4,5

Спи езерото… 5

Ралица 5,5

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки