Том Кланси
Разделяй и владей (5)

4.
Баку, Азербайджан
Понеделник, 2,47 часа

Дейвид Батат бавно отвори очи.

Морският въздух беше станал леденостуден и режещ. Дейвид лежеше по корем с лице към тръстиките, които се издигаха пред водата. Върху бузите си усещаше студена влага от допира им с влажния морски въздух.

Опита се да се помръдне, но главата му клюмна, сякаш беше от бетон. Усещаше дразнене в гърлото и вратът го болеше. Докосна го леко и примигна. Кожата беше ожулена и много възпалена. Фотоапаратът го нямаше. Екипът на ЦРУ в Москва нямаше да може да разгледа снимките, които беше направил, за да разбере кой друг може да е на борда на яхтата и да прецени какъв товар носи тя с оглед на това докъде стигаше линията на потапянето й във водата. Оръдията и ракетите тежаха много повече от експлозивите, валутата или наркотиците.

Батат се опита да се повдигне на ръце от земята. Имаше чувството, че отзад във врата му е забит шип. Падна отново по очи, изчака няколко секунди и опита отново още по-бавно. Успя да коленичи, после седна и погледна към тъмните води.

„Рахел“ я нямаше. Беше се провалил. Независимо дали му харесваше или не, трябваше да уведоми Москва колкото може по-скоро.

Батат усети пулсираща болка в главата и отново се наведе към земята. Облегна глава върху дланите си и опря чело върху студената земя. Опита се да преодолее болката и да си даде сметка за случилото се.

Защо беше още жив? Батат се зачуди. Харпунджията не оставяше никого жив. Защо беше постъпил така с него?

След това му дойде наум, че може да беше изгубил съзнание още преди пристигането на Харпунджията. Може някой местен разбойник да е минавал наблизо, да е видял фотоапарата и раницата и да е решил да ги открадне. Батат не можеше да реши коя възможност е по-лоша — да е допуснал обекта, който преследваше, да се промъкне зад него, или да са го обрали. Не че имаше някакво значение. И двете възможности бяха еднакво лоши.

Разузнавачът пое дълбоко въздух и после бавно се изправи, първо на колене, а след това на крака. Задържа се с мъка прав, защото усети отново пулсиращата болка в главата. Огледа се наоколо за раницата. Нямаше я. Нямаше го и фенера, затова не можеше да огледа земята за отпечатъци от стъпки или за други улики.

Погледна часовника. Ръката му трепереше и затова я хвана с другата, за да не мърда. След по-малко от три часа щеше да се съмне. Скоро рибарите щяха да започнат да излизат в морето и Батат не искаше да го видят тук. В случай че не са имали намерение да го оставят жив, той не искаше никой да разбере, че е станало така. Започна бавно да се отдалечава от брега. Всяко преглъщане беше болезнено и яката на полото му дразнеше ожуления врат.

Но това не беше най-голямата болка.

Най-много го болеше, че се провали.