Иля Илф, Евгений Петров
Дванадесетте стола (16)

Глава XV
Сред океана от столове

Статистиката знае всичко.

Точно е пресметната орната земя в СССР, подразделена на чернозем, глинеста почва и льос. Всички граждани от двата пола са вписани в редовни дебели книги, така добре познати на Иполит Матвеевич Воробянинов — книги на гражданското отделение. Знае се колко и каква храна изяжда за година средният гражданин на републиката. Знае се колко водка, изпива средно тоя среден гражданин и са посочени приблизително изконсумираните при такива случаи мезета. Знае се колко ловци има в страната, колко балерини, колко револверни стругове, кучета от всички породи, велосипеди, паметници, момичета, фарове и шевни машини.

Колко много живот, изпълнен е жар, страсти и мисли, ви гледа от статистическите таблици!

Кой е този индивид с розовите бузи, който седи на масата със салфетка на гърдите и с апетит унищожава дигащото пара ястие? Около него лежат стада от миниатюрни волове. Тлъсти свини са се скупчили в ъгъла на таблицата. В специален статистически басейн се гмуркат безброй есетри, трески и шарани. По раменете, ръцете и главата на индивида са накацали кокошки. В перести облаци летят гъски, патици и пуйки. Под масата се крият два питомни заека. На хоризонта се издигат пирамиди и вавилонски кули от печен хляб. Млечна река мие малка крепост от сладко. Краставица, голяма колкото кулата в Пиза, се откроява на хоризонта. Отвъд крепостните насипи от сол и червен пипер маршируват повзводно бутилки с вино, ракия и всякакви други напитки. В ариергарда се влачи жалка група безалкохолни напитки: нестроеви газирани води, лимонади и соди в сифонови бутилки с предпазни мрежи.

Но кой е този розовобузест индивид — чревоугодник, пияница или лакомник? Гаргантюа, кралят на пиячите? Атлетът Фос? Легендарният войник Яшка Червената рубашка? Лукул^[1]?

Не, не е Лукул. Това е Иван Иванович Сидоров или Сидор Сидорович Иванов; средният гражданин, който изяжда средно през живота си всички изброени на таблицата храни. Това е нормалният потребител на калории и витамини, скромен четиридесетгодишен ерген, служител в държавния магазин за галантерия и трикотаж.

Никъде не можеш да се скриеш от статистиката. Тя има точни сведения не само за броя на зъболекарите, колбасарите, на спринцовките, вратарите, кинорежисьорите, проститутките, сламените покриви, вдовиците, файтонджиите и камбаните, но знае дори колко статистици има в страната.

И само едно не знае статистиката.

Не знае колко стола има в СССР.

Столовете са твърде много.

Последното статистическо преброяване установи числеността на населението в съюзните републики на сто четиридесет и три милиона души. Ако се махнат деветдесет милиона селяни, предпочитащи вместо столове пейки, одри и пезули, а на Изток — изтъркани килими и черги, все пак ще останат петдесет милиона души, в домакинството на които столовете са предмети от първа необходимост. И ако се вземат под внимание възможните грешки при изчисленията и навикът на някои граждани в Съюза да седят на два стола, то, като съкратим за всеки случай два пъти общия брой, ще излезе, че в страната трябва да има не по-малко от двадесет и шест милиона и петстотин хиляди стола. За да бъдем по-близо до точния брой, ще се откажем още от шест милиона и петстотин хиляди стола. Останалите двадесет милиона стола ще бъдат минималният брой.

Сред тоя океан от столове, направени от орех, дъб, ясен, палисандър, махагон и карелска бреза, сред елови и чамови столове героите на романа трябва да намерят ореховия стол, изработка на Гамбс, с извити крачета, криещ в търбуха си, тапициран с английска дамаска, съкровищата на мадам Петухова.

Концесионерите, изтегнати на горните легла на вагона, още спяха, когато влакът предпазливо прекоси река Ока и вече се приближаваше към Москва с ускорен ход.