Асен Милчев
Улеят на времето (27)

13

Щом дойдоха на себе си от чудачествата на Стефан, Леда и Емил се спогледаха.

— Стефан е умен и прозорлив човек и никога не би говорил на вятъра — опита се да го оправдае Емил. — А и нашият случай изключва шегата. Вероятно има сериозни причини да постъпи така. Но нека не умуваме, а да имаме малко търпение.

— Дано в това време да не се случи нещо с Мая — кършеше ръце Леда, започвайки да подозира истинската причина за отсъствието на дъщеря им. — Може би ние сме я обидили с нещо, Емил?

— Успокой се, мила. Няма нищо лошо. Мая е в такава възраст, че… — замлъкна, защото не знаеше как да продължи.

Леда седна в креслото до прозореца и се опита да се съсредоточи. Какво ли имаше пред вид Стефан с огледалните лъчи? Те бяха едно от последните открития на лазерната физика — нещо като побратими на лазерния лъч, само че с редица противоположни свойства. Отразяват се от всички негладки предмети, включително и от абсолютно „черно тяло“. В замяна на това пък се поглъщат от огледалните повърхности, върху които се запечатват обемните образи на предметите. Но най-интересното е, че Слънцето се оказа естествен източник на огледално лъчение. Правейки аналогия с лазерните лъчи в холографията, учените бяха създали огледалографията. За възпроизвеждането на огледалограмите бе необходим сноп от огледални лъчи с по-голяма интензивност, отколкото при „снимането“. Слънчевите огледални лъчи бяха достатъчно силни за фотографиране, но не и за „изваждане“ на огледалограмите, което можеше да стане само с мощен огледален генератор. Иначе хората щяха да виждат какви ли не изображения, когато върху домашното огледало например паднеше слънчева светлина…

— Досещам се защо Стефан взе огледалото — наруши мълчанието Леда. — Дано предположенията му се оправдаят.

Емил нямаше време да й отговори, защото в този момент дойде сигнал от входната врата и двамата се втурнаха да посрещнат Стефан.