Асен Милчев
Улеят на времето (28)

14

Тони едва издържа на едно място до края на беседата, макар че стюардесата и един от пилотите, който й помагаше, се стараеха да бъдат забавни лектори.

— Защо мъжете не отидат да си поиграят с електронните играчки? — предложи Сола Сегура на момчето и Виктор. — А ние с Ева в това време ще си побъбрим по женски.

Като че ли това беше най-разумното, което можеха да направят, ако не искаха да се превърнат в слушатели-мъченици на двете приказливки.

В помещението за електронни игри вече бяха дошли доста хора. Интересно бе да се наблюдава как солидни мъже се бяха отдали изцяло на флиперите или на електронното стрелбище. Виктор усети как у него трепна скритото дете, което толкова пъти се бе опитвал да обуздае, и потупа Тони по рамото:

— Къде ще си премерим силите?

— В космическото сражение.

— Не съм играл от времето, когато бях на твоите години — усмихна му се Виктор. — Някога бях страшна сила. Но да опитаме…

Само че не им беше писано да играят. На вратата внезапно изникнаха Сола Сегура и Ева.

— Ще ни обърнете ли малко внимание?

На двамата съвсем не им се искаше да слушат отново женски приказки, но трябваше да се подчинят.

— Виж какво, мили — зачурулика Ева, — госпожа Сегура има странни предположения. Дано да не се потвърдят.

— Струва ми се, че се е случило нещо недобро — поклати глава възрастната жена. — Този дълъг и напрегнат разговор на екипажа не ми харесва.

— За какво става дума? — разсеян попита Виктор.

— Погледнете онази маса — посочи Сола Сегура най-отдалечения ъгъл на общия салон. — Там повече от два часа се карат пилотите.

— И какво чудно има в това?

— Чудното е, че те изобщо не трябва да бъдат тук.

Виктор направи гримаса, че нищо не разбира.

Старата дама набързо им разказа за поредността на смените: управление — бдене — почивка, които тримата космонавти бяха задължени да спазват.

— Но дори да се случи двама да бъдат едновременно извън командния пункт — продължи тя, — това не бива да трае повече от половин час.

— Откъде знаете всичко това? — удиви се Виктор.

— Сдобих се с Устава за космически граждански полети — дяволито отговори възрастната жена, като им показа една синя книжка. — Обичам, когато предприемам нещо, да го изуча от всички страни.

— И вие сте уверена, че в случая има нещо нередно?

Сола Сегура кимна с глава. После им посочи мълчаливо стюардесата, която преминаваше покрай тях с припряна походка. Нямаше и помен от очарователната, макар и служебна усмивка на момичето. Лицето й бе напрегнато и уплашено. Виктор се замисли. Дали наистина имаше нещо вярно в тези тревожни предположения. Във всички случаи — каза си той — старата чудачка е наблюдателна и хитра жена.

— И какво ще правим сега? — усети колебанието му и закърши ръце Ева.

— Успокой се, мила — приветливо се усмихна Сола Сегура. — Веднага ще отида да попитам какво е станало.