Метаданни
Данни
- Серия
- Госпожица Марпъл (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Moving Finger, 1942 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Румен Стоичков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Агата Кристи. Смърт в Лимсток
Художник и оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, София, 2011
История
- —Добавяне
2.
Джоана беше съвсем права. Главната улица беше изпълнена от хора, заинтересовани от събитието. Бях твърдо решен да чуя мненията на всички.
Първо срещнах Грифит. Изглеждаше ужасно уморен и болен. Толкова много, че се учудих. Естествено, убийството не е нещо от всекидневната работа на лекар, но професията му го беше направила донякъде такъв, че да може да погледне по-спокойно от останалите повечето неща, включително и страданието, грозните страни на човешката природа и факта на смъртта.
— Изглеждате ужасно — казах аз.
— Наистина ли? О, току-що имах някои доста трудни случаи.
— Несъмнено сте мислили и за нашия лунатик?
— Това със сигурност: — Погледна настрани. Видях потрепването на десния му клепач.
— Не се съмнявате в някого?
— Не, не. Бих желал, за Бога, да мога да се усъмня.
Попита ме нещо за Джоана и каза с леко запъване, че имал някои снимки, които тя би желала да види.
Предложих му да й ги занеса.
— О, няма значение — отвърна той. — Всъщност имам път натам.
Започнах да се страхувам, че Грифит е хлътнал по-дълбоко, отколкото си мислех. „По дяволите, Джоана!“ Грифит беше достатъчно добър човек, за да се превръща в ловен трофей.
Оставих го да тръгне, защото видях сестра му да се задава и за пръв път, откакто я бях видял, исках да поговоря с нея.
Еме Грифит както винаги започна от средата на разговора.
— Абсолютно шокиращо! — извика тя. — Чух, че сте били там доста рано.
В думите й имаше въпрос и очите й заблестяха, когато произнасяше думата „рано“. Не исках да й казвам, че Меган ми е телефонирала, и казах:
— Нали разбирате, чувствах се малко неспокоен предната нощ. Момичето трябваше да дойде на чай в къщата ни, а и не беше се върнало навреме.
— И вие се изплашихте от най-лошото — много умно от ваша страна?
— Да — отговорих, — приличам на хрътка, надушила нещо.
— Това е първото убийство, което сме имали в Лимсток. Всеобщата възбуда е огромна, надявам се, че и полицията ще се справи добре.
— На ваше място не бих се тревожил — отвърнах. — Те са много добри специалисти.
— Дори не мога да си спомня как изглеждаше това момиче, предполагам, че ми е отваряло вратата, когато съм ходила в Симингтънови. Някое тихо, незабележимо малко същество, ударено в главата и след това прободено в областта на врата, така ми каза Оуен. За мен виновният е приятелят й. Вие как мислите?
— Според вас той ли е убиецът?
— Поне най-вероятно. Сигурно са се скарали. Тук хората са доста простовати. Повечето от тях са с лоши наследствени черти. — Тя се замисли за момент и продължи: — Чух, че Меган Хънтър е намерила убитата. Сигурно е изпаднала в шок?
— Наистина — отговорих лаконично.
— Никак не е било приятно, мога да си представя. Ако питате мен, тя не е много умна и уравновесена и нещо такова може да я извади напълно от равновесие.
Внезапно реших, че трябва да зная нещо със сигурност.
— Кажете ми, госпожице Грифит, вие ли накарахте Меган да се прибере вкъщи вчера?
— Е, не бих казала, че съм я убеждавала.
— Но сте й казали нещо? — усетих надигащ се гняв.
Еме Грифит застана срещу мен и ме погледна в очите:
— Не е добре за млада жена да отхвърля отговорностите си. Тя е млада, не знае какво говорят злите езици и смятам за мой дълг да я подсетя.
— Езици? — Бях прекалено разгневен, за да продължа.
Тя продължи с тази нейна влудяваща самоувереност:
— О, не се опитвам да кажа, че вие сте чули всичките клюки, които се носят. Аз ги чувам. Знам какво казват хората — имайте предвид, че и за минутка не съм си помисляла, че в тях има нещо вярно. Но знаете какви са хората — ако могат да кажат нещо лошо за някого — веднага го правят. Това не е добре за момичето, особено сега, когато трябва само да си изкарва прехраната.
— Да си изкарва прехраната? — попитах изненадан.
Еме Грифит продължи:
— Естествено положението й сега е трудно. И мисля, че постъпих правилно. Искам да кажа, че не може да излиза, когато си поиска и да оставя децата без надзор. Тя беше прекрасна. Казвам го на всеки! Но сега положението е различно и хората ще говорят.
— За кого говорите? — попитах я аз, замаян от този водопад от думи.
— За Елзи Холанд, разбира се! — В гласа на госпожица Грифит се долавяше нетърпение. — По мое мнение тя е едно умно, хубаво момиче и само си вършеше работата.
— А какво казват хората?
Еме Грифит се засмя. Помислих си, че това е точно този тих смях, който хората наричат „неприятен“.
— Казват, че тя вече обмисля възможността да стане госпожа Симингтън номер две, че непрекъснато се занимава да утешава вдовеца и зарязва задълженията си.
— Не, за Бога! — бях малко шокиран. — Госпожа Симингтън е мъртва едва от седмица!
Събеседничката ми вдигна рамене.
— Разбира се! Абсурдно е! Но знаете какви са хората. Това момиче Холанд е младо и красиво, за тях това е достатъчно. И забележете, да бъдеш гувернантка не е особена перспектива за едно момиче. Не бих я укорила, ако иска да има дом и съпруг, ако изиграе добре картите си. Разбира се, бедният господин Симингтън представа няма за това! Той все още не е на себе си от загубата! Но знаете какви са мъжете? Ако жената е винаги край него и го накара да се чувства удобно и приятно, да се грижи за него, да е привързана към децата — е, тогава той ще започне да бъде зависим от нея.
Изрекох много бавно:
— Значи мислите, че Елзи Холанд е някое леко момиче, което търси пари?
Госпожица Грифит се изчерви:
— Съвсем не! Съжалявам я. И всички тези гадни неща, които хората говорят за нея! Затова казах на Меган да се прибере у дома. Ще изглежда по-добре, отколкото Дик Симингтън и момичето да са сами вкъщи.
Започнах да разбирам някои неща. Еме Грифит се засмя весело.
— Шокиран сте да чуете, господин Грифит, какво мисли нашият малък клюкарски град! Ще ви кажа едно нещо — те винаги мислят най-лошото.
Продължавайки да се смее, тя ми кимна и продължи напред.