Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Госпожица Марпъл (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Moving Finger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 28гласа)

Информация

Сканиране
noisy(2013 г.)
Разпознаване и корекция
maskara(2013 г.)

Издание:

Агата Кристи. Смърт в Лимсток

Художник и оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ера“, София, 2011

История

  1. —Добавяне

2.

Джоана беше съвсем права. Главната улица беше изпълнена от хора, заинтересовани от събитието. Бях твърдо решен да чуя мненията на всички.

Първо срещнах Грифит. Изглеждаше ужасно уморен и болен. Толкова много, че се учудих. Естествено, убийството не е нещо от всекидневната работа на лекар, но професията му го беше направила донякъде такъв, че да може да погледне по-спокойно от останалите повечето неща, включително и страданието, грозните страни на човешката природа и факта на смъртта.

— Изглеждате ужасно — казах аз.

— Наистина ли? О, току-що имах някои доста трудни случаи.

— Несъмнено сте мислили и за нашия лунатик?

— Това със сигурност: — Погледна настрани. Видях потрепването на десния му клепач.

— Не се съмнявате в някого?

— Не, не. Бих желал, за Бога, да мога да се усъмня.

Попита ме нещо за Джоана и каза с леко запъване, че имал някои снимки, които тя би желала да види.

Предложих му да й ги занеса.

— О, няма значение — отвърна той. — Всъщност имам път натам.

Започнах да се страхувам, че Грифит е хлътнал по-дълбоко, отколкото си мислех. „По дяволите, Джоана!“ Грифит беше достатъчно добър човек, за да се превръща в ловен трофей.

Оставих го да тръгне, защото видях сестра му да се задава и за пръв път, откакто я бях видял, исках да поговоря с нея.

Еме Грифит както винаги започна от средата на разговора.

— Абсолютно шокиращо! — извика тя. — Чух, че сте били там доста рано.

В думите й имаше въпрос и очите й заблестяха, когато произнасяше думата „рано“. Не исках да й казвам, че Меган ми е телефонирала, и казах:

— Нали разбирате, чувствах се малко неспокоен предната нощ. Момичето трябваше да дойде на чай в къщата ни, а и не беше се върнало навреме.

— И вие се изплашихте от най-лошото — много умно от ваша страна?

— Да — отговорих, — приличам на хрътка, надушила нещо.

— Това е първото убийство, което сме имали в Лимсток. Всеобщата възбуда е огромна, надявам се, че и полицията ще се справи добре.

— На ваше място не бих се тревожил — отвърнах. — Те са много добри специалисти.

— Дори не мога да си спомня как изглеждаше това момиче, предполагам, че ми е отваряло вратата, когато съм ходила в Симингтънови. Някое тихо, незабележимо малко същество, ударено в главата и след това прободено в областта на врата, така ми каза Оуен. За мен виновният е приятелят й. Вие как мислите?

— Според вас той ли е убиецът?

— Поне най-вероятно. Сигурно са се скарали. Тук хората са доста простовати. Повечето от тях са с лоши наследствени черти. — Тя се замисли за момент и продължи: — Чух, че Меган Хънтър е намерила убитата. Сигурно е изпаднала в шок?

— Наистина — отговорих лаконично.

— Никак не е било приятно, мога да си представя. Ако питате мен, тя не е много умна и уравновесена и нещо такова може да я извади напълно от равновесие.

Внезапно реших, че трябва да зная нещо със сигурност.

— Кажете ми, госпожице Грифит, вие ли накарахте Меган да се прибере вкъщи вчера?

— Е, не бих казала, че съм я убеждавала.

— Но сте й казали нещо? — усетих надигащ се гняв.

Еме Грифит застана срещу мен и ме погледна в очите:

— Не е добре за млада жена да отхвърля отговорностите си. Тя е млада, не знае какво говорят злите езици и смятам за мой дълг да я подсетя.

— Езици? — Бях прекалено разгневен, за да продължа.

Тя продължи с тази нейна влудяваща самоувереност:

— О, не се опитвам да кажа, че вие сте чули всичките клюки, които се носят. Аз ги чувам. Знам какво казват хората — имайте предвид, че и за минутка не съм си помисляла, че в тях има нещо вярно. Но знаете какви са хората — ако могат да кажат нещо лошо за някого — веднага го правят. Това не е добре за момичето, особено сега, когато трябва само да си изкарва прехраната.

— Да си изкарва прехраната? — попитах изненадан.

Еме Грифит продължи:

— Естествено положението й сега е трудно. И мисля, че постъпих правилно. Искам да кажа, че не може да излиза, когато си поиска и да оставя децата без надзор. Тя беше прекрасна. Казвам го на всеки! Но сега положението е различно и хората ще говорят.

— За кого говорите? — попитах я аз, замаян от този водопад от думи.

— За Елзи Холанд, разбира се! — В гласа на госпожица Грифит се долавяше нетърпение. — По мое мнение тя е едно умно, хубаво момиче и само си вършеше работата.

— А какво казват хората?

Еме Грифит се засмя. Помислих си, че това е точно този тих смях, който хората наричат „неприятен“.

— Казват, че тя вече обмисля възможността да стане госпожа Симингтън номер две, че непрекъснато се занимава да утешава вдовеца и зарязва задълженията си.

— Не, за Бога! — бях малко шокиран. — Госпожа Симингтън е мъртва едва от седмица!

Събеседничката ми вдигна рамене.

— Разбира се! Абсурдно е! Но знаете какви са хората. Това момиче Холанд е младо и красиво, за тях това е достатъчно. И забележете, да бъдеш гувернантка не е особена перспектива за едно момиче. Не бих я укорила, ако иска да има дом и съпруг, ако изиграе добре картите си. Разбира се, бедният господин Симингтън представа няма за това! Той все още не е на себе си от загубата! Но знаете какви са мъжете? Ако жената е винаги край него и го накара да се чувства удобно и приятно, да се грижи за него, да е привързана към децата — е, тогава той ще започне да бъде зависим от нея.

Изрекох много бавно:

— Значи мислите, че Елзи Холанд е някое леко момиче, което търси пари?

Госпожица Грифит се изчерви:

— Съвсем не! Съжалявам я. И всички тези гадни неща, които хората говорят за нея! Затова казах на Меган да се прибере у дома. Ще изглежда по-добре, отколкото Дик Симингтън и момичето да са сами вкъщи.

Започнах да разбирам някои неща. Еме Грифит се засмя весело.

— Шокиран сте да чуете, господин Грифит, какво мисли нашият малък клюкарски град! Ще ви кажа едно нещо — те винаги мислят най-лошото.

Продължавайки да се смее, тя ми кимна и продължи напред.