Агата Кристи
Смърт в Лимсток (27)

4.

Докато стоях загледан след него, вратата на църквата се отвори и преподобният Калеб Дейн Калтроп излезе от нея.

— Добро, добро утро господин… — каза ми той с усмивка.

— Бъртън — помогнах му аз.

— Разбира се, разбира се, не мислете, че не си спомням името ви. Просто ми се изплъзна от ума за секунда. Какъв хубав ден, нали!

— Да — отвърнах аз.

Той се вторачи в мен.

— Но нещо, имаше нещо — о, това бедно, нещастно дете, което работеше при Симингтънови. Боже мой, трудно ми е да повярвам, че имаме случай на убийство тук, в Лимсток, господин Бъртън.

— Наистина звучи малко фантастично — отвърнах.

— И нещо друго достигна до ушите ми — той се наведе към мен, — научих, че в градчето се разпространяват анонимни писма. Чули ли ли сте и вие за подобни случаи?

— Да.

— Работа на някой страхливец. — Той направи пауза, след което изрецитира някаква невероятно дълга латинска сентенция. — Тези слова на Хораций са много подходящи за този случай, нали?

— Абсолютно!