Ъптон Синклер
Петрол (117)

VI

Помните ли суперпродукцията „Императорът на Етрурия“? Скитската робиня, доведена от горите, за да служи за удоволствие на разглезения сибарит, и сцената, в която я грабват дебелите евнуси? С каква прекрасна ярост тя ги дере и удря главите им една в друга! При борбата с тях дрехите й стават на дрипи и човек зърва гъвкавото й жилаво тяло — доколко го зърва, зависи от цензурата на щата, в който гледате филма. Тази сцена подлуди публиката и много продуценти се надпреварваха в ангажирането на Виола Трейси — моля, произнасяйте го Виола, с ударение върху първата сричка. Тя показа великолепните си побойнически качества и в следващия си филм „Девицата изкусителка“, а след това, в много спиращи дъх сцени, се бе спасявала, когато е била на косъм от безчестието. Напоследък се беше много издигнала и сега цареше по всичките афиши в Ейнджъл сити като „Годеницата на Тутанкамон“ — пленителна фигура, дълбоко хлътнали загадъчни черни очи и усмивка, неразгадаема като четири хиляди години история.

Ето я и самата нея, слязла от афишите и появила се в трапезната на „Манастира“; египетският й костюм сега беше заменен с дързък вечерен тоалет от кадифе, току-що пристигнал от Париж и колие от черни бисери. Прислужникът изтегли назад стола й, тя сложи ръката си върху него, но не седна; домакинята каза:

— Госпожица Трейси, господин Рос!

Тя продължаваше да стои така, като се усмихваше на Бъни, който от своя страна също й се усмихна. Двамата бяха застанали в интересна поза и Томи Пейли, нейният режисьор, който я беше научил на този номер и сега я наблюдаваше от другия край на масата, изведнъж извика:

— Камера, моля!

Всички се засмяха, а „Ви“ по-весело от всички, откривайки два реда бели бисери, по-правилни от черните и струващи много повече за една кинозвезда. Анабел Еймз никога не казваше нищо лошо за никого, но не такава беше Ви Трейси; тя знаеше да шиба с езика си не по-зле отколкото с юмруците и приказките й съвсем сащисаха наивния и млад Бъни. Случи се така, че разговорът най-напред започна във връзка с една жена-вамп, неотдавна докарана от чужбина с много дрънкане на рекламните цимбали.

— Тя се облича с голям вкус — каза Анабел благо.

— О, съвършено, абсолютно съвършено! — каза Ви. — Избрала си е куче да й подхожда на лицето!

След това заговориха за продукция, струваща един милион долара, „Старото дъбово ведро“, филм, който тъкмо тогава будеше стари спомени и изтръгваше сълзи от очите на милиони закоравели грешници. Доли Дийн, която играеше невинното селско момиче, прелъстено от търговски пътник, била очарователно проста, каза Анабел.

— О, да! — отговори Ви. — За да има възможност да бъде толкова проста, тя спа с продуцента на филма, с двама меценати, с режисьора и неговия помощник; и те и петимата я научиха как една невинна девица казва молитвите си!

Бъни, който беше бунтовник в кръга на своя живот, седна по-изправено и взе да следи този разговор; и можете да бъдете сигурни, че Ви следеше младия петролен принц и току го стрелкаше с предизвикателни погледи на искрящите си черни очи. Прислужникът й донесе супа в позлатена чиния, тя е погледна за миг и извика:

— О, моля ви се, махнете я! В нея има нишесте! Анабел, нима искате да ме опропастите в професията? — каза тя, а след това се обърна към Бъни и продължи: — Казват, че никой не можел да изяжда по един пъдпъдък всеки ден в продължение на един месец; а какво ще кажете, господин Рос, ако ви кажа, че от седем години ям по две агнешки котлетчета и три резенчета ананас, всеки ден?

— Бих попитал това египетски обред ли е или скитски?

— Не, това е предписание на един холивудски лекар, който се е специализирал по въпросите за пазене на линия от актрисите. Публиката, чиито идоли сме, смята, че ние тънем в лукс, а всъщност единствената ни мечта е да си купим достатъчно имоти в Холивуд, за да можем да се оттеглим и да се храним като хората!

— А никога ли не си похапвате скришом?

— Нашите фигури никога не лъжат. Я попитайте Томи Пейли какво би се случило, ако видеха малко тлъстинка по мене, когато партньорът ми грубо разкъса дрехите ми! Ще ме сложат в комичните филми й ще трябва да изкарвам прехраната си, като ме търкалят в бъчва по някое надолнище!