Ъптон Синклер
Петрол (137)

XIV

Екранът потъмня, аплодисментите стихнаха, лампите светнаха, хората от филмовия свят се струпаха около Ви Трейси, продуцента господин Шмолски, режисьора Томи Пейли и останалите личности, чиито заслуги бяха изредени най-старателно още в началото на филма. Последваха ръкостискания и приказки, в това време тълпата стоеше и зяпаше знаменитостите — трудно беше да се изпразни залата след „световна премиера“. Полицията все още задържаше множествата във фоайето и вън, под аркадата — мнозина бяха чакали повече от три часа, за да видят своите любимци, като излизат от киносалона.

Ви и любимият й напуснаха салона между последните, като поздравяваха ту един, ту друг, най-наблюдаваните от всички, които наблюдаваха. Бъни видя там много познати, между които и едно лице, което не беше очаквал да види — Рейчъл Мензис! Тя го видя и той видя, че го е видяла, и веднага това се превърна във въпрос на чест за младия идеалист: не можеше да не се отнесе към нея, както към всички останали. Рейчъл, бедната работничка с класово съзнание, жалка с опърпано, износено палто и избеляла старомодна шапка, Рейчъл не биваше да помисли, че ще я отмине в това обкръжение от богати хора! Той отиде направо при нея.

— Добър вечер, госпожице Мензис! Не знаех, че сте любителка на киното.

— Не съм — отговори тя. — Но исках да видя какво ще направят от Руската революция.

— Нямаше много неща, които да ни харесат — каза Бъни.

— Да, нямаше! — отвърна мрачно тя.

Искаше му се да поговори по-надълго с нея, но не на това място.

— Ще ми позволите ли да ви изведа от салона? — попита Бъни и се огледа, като че ли да потърси път сред навалицата.

Но в този момент дойде Ви! Въпреки всичките тълпящи се около нея големци, въпреки всичките силещи се похвали, имаше само едно нещо наистина важно за нея, и това беше Бъни и тя не искаше да се отдели от него. И веднага, разбира се, честта на младия идеалист се засегна още по-дълбоко. Не бива да прояви нежелание да представи своята опърпана приятелка работничка на дамата, блестяща с хермелини и бисери.

— Запознайте се с госпожица Виола Трейси — каза той. — Ви, това е госпожица Рейчъл Мензис, моя състудентка.

За Ви също беше въпрос на чест да се покаже сърдечна.

— О, много ми е приятно, госпожице Мензис! — И й протегна ръка.

Рейчъл не се помръдна, а стоеше скована и изправена и само отговори:

— Приятно ми е, госпожице Трейси.

За Бъни, който добре я познаваше, гласът й му прозвуча чужд и безжизнен, но, разбира се, Ви не можеше да знае какъв трябва да бъде гласът й, а това, че не й подаде ръка, можеше да се дължи на смущение при срещата с най-важната личност в цял Холивуд тази вечер. Ви продължаваше да бъде сърдечна и попита:

— Как ви се хареса филмът?

Бъни чу този въпрос — по-опасен от всяка бомба на Помощника на дявола! Той зарови в сащисания си ум да каже нещо като „Госпожица Мензис е социалистка като мене“ — нещо шеговито от този род, но преди да успее да накара езика си да се раздвижи, Рейчъл отговори бързо и решително:

— Мисля, че това е най-отровното нещо, което съм виждала на екрана.

Това вече не можеше да бъде взето за стеснителност или нещо подобно. Виола Трейси се вгледа в това изумително същество.

— О, така ли, госпожице?

— Да — отговори Рейчъл, — и хората, които са помагали за създаването му, някой ден ще носят на съвестта си кръвта на милиони младежи.

Бъни се намеси:

— Ти разбираш, Ви…

Но тя протегна ръка, за да го спре:

— Чакай! Искам да разбера какво искате да кажете.

— Искам да кажа, че този филм е част от пропагандата, която цели да ни вкара във война с Русия, и жена, която подпомага такова дело, е позор за пола си.

Ви я погледна гневно и лицето й се изкриви от злоба.

— Ти, кучка такава! — извика тя, ръката й се стрелна напред и — прас! — удари на Рейчъл плесница.

За един ужасен миг Бъни се смръзна; той видя червенина да залива лицето на Рейчъл и сълзи да бликват в очите й; тогава се спусна помежду им и хвана ръката на Ви, за да й попречи да удари втори път:

— Не, Ви, недей!

Един едър полицай довърши тази работа, като прегради пътя между двете противнички, и това помогна на Рейчъл да изчезне в тълпата, което не беше много трудно, тъй като всички се натискаха към изхода. В бъркотията Бъни си даде сметка за ужасно нещо: млад мъж ги дърпаше и настойчиво питаше:

— Какво има? Какво се е случило? Какво, стана, госпожице Трейси? Какво има, господин полицай?

Бъни пошепна на ухото на Ви:

— Бързай, това е репортьор!

Той я хвана под ръка и двамата се смесиха с навалицата.