Ъптон Синклер
Петрол (135)

XII

Стрелките на съдбата, движещи, се по циферблата на часовника на киното, отново обявиха часа за прославата на Ви. Чудесният филм беше готов и ликът и името й отново се виждаха по афишите из града: „Шмолски-Сюпърба представя Виола Трейси в новата суперпродукция в дванадесет части «Помощник на дявола», милиондоларова любовна драма из Руската революция“. Сцената, която украсяваше афишите, представяше Ви, както винаги с изпокъсано бельо, свила се в прегръдките на неизказано красив млад американски агент от разузнавателната служба и агентът държеше револвер, насочен срещу маса рошави черни бради, иззад които се подаваха страшни чуждестранни лица.

Реклама се появи и във вестниците, дълги колони, за филма, за авторите на сценария, продуцента, режисьора, автора на диалога, художниците, авторите на декора и костюмите и за музикантите; но най-много за звездата. Трябваше ли да се очаква репортьорите да не споменат нито за привлекателния млад петролен принц, който сега беше станал най-интимен приятел на госпожица Трейси? Бъни очакваше такова нещо, а може би и татко, но положително никой друг. Репортьорите просто обсаждаха младия принц, а сладки авторки на сантиментални сензационни репортажи се мъчеха да изкопчат от него признание какво е да бъдеш най-най-скъп приятел на една тъй ярко блестяща звезда на филмовия небосклон. Един ден се разнасяше слух, че са се сгодили, а на следния ден — че не са; ако ли пък те не казваха нищо, репортьорите знаеха какво трябва да са казали. А когато Бъни отказваше да даде снимката си, те го фотографираха на улицата, и когато си обръщаше главата на другата страна, поместваха под снимката закачливия текст: „Петролният принц се свени!“ Филмът „Помощникът на дявола“ щеше да има „световна премиера“ в милиондоларовия Меланезийски театър на Глубри, а тези „световни премиери“ са, както може би знаете, големи светски събития в Южна Калифорния. Прожектори пробягват по облаците, снаряди се пръскат в небето; червен огън превръща улиците в имитация на пъкъла, а ярки светлини превръщат в ден аркадата, която милиондоларовите меланезийци крепят върху голите си плещи. Тълпата задръства улиците и шайки крадци нахълтват в града, защото цялата полиция е заета да отваря път на кинозвездите, за да изминат отредения им път от блестящите им десет хиляди доларови лимузини през тротоара и през аркадата, през милиондоларовия портал. Прожекторите се насочват към тях, дузина кинокамери влизат в действие, а тълпата се трупа, люшка се и шепне в захлас.

Никога в цялата история на човечеството не е имало такава слава, никога очите на смъртни не са виждали такова царско великолепие! Много ловци са загивали из ледените пустоши на Арктика, за да донесат хермелиновите и самурените кожи, с които са облечени, тези царици; ловци на бисери са били разкъсвани от акули, за да извадят техните бисери от дълбините на тропическите морета, миньори са били затисвани в земните недра, за да изкопаят ослепителните им диаманти; химици са загивали от експлозии в усилията си да открият новите им козметици и бои, а шивачки са ослепявали от бродиране на тънките плетеници, които блещукаха по копринените им тоалети. И всичко това беше сега събрано в този кратък парад на славата — има ли нещо чудно, че главите им са високо вдигнати, а погледите — царствени? Или в това, че тълпата се надига и диво напира, жени припадат и колите на бърза помощ пристигат с много шум.

Вътре в театъра, над главата на един от милиондоларовите меланезийци, има огромен високоговорител и когато величията слизат от колите си, мощен глас запознава публиката с тяхното напредване към залата: „Господин Ейбрахам Шмолски слиза от колата си. Господин Шмолски се придружава от госпожа Шмолски. Госпожа Шмолски е със синьо сатенено вечерно манто, обточено с чинчила, ушито от Воазен, което госпожа Шмолски току-що донесе от Париж. Госпожа Шмолски носи прочутата си диамантена тиара. Господин и госпожа Шмолски влизат в театъра. Господин и госпожа Шмолски се спряха да поговорят с господин и госпожа Джейкъб Глубри“.

И така нататък, и така нататък, сензация след сензация, докато най-сетне, точно в свещения час осем и половина, идва върховната и свръхвълнуваща сензация:

„Госпожица Виола Трейси слиза от колата си. Госпожица Трейси се придружава от нейния приятел господин Дж. Арнолд Рос младши, откривател и наследник на петролното поле «Рос младши» в Парадайз, Калифорния. Госпожица Трейси и господин Рос минават през аркадата. Госпожица Трейси е с манто от разкошни хермелинови кожи и бели сатенени обувки, обточени с бисер. Тя носи огърлица от бисер и бисерен накит за глава, подарени й от Дж. Арнолд Рос старши. Госпожица Трейси и господин Рос младши са във фоайето, ръкуват се с господин и госпожа Шмолски и господин и госпожа Глубри“ и тъй нататък, докато госпожица Трейси и господин Рос заемат местата си и филмът може да започне.