Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Smogovci, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отсърбохърватски
- Виктория Менкаджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- egersegerdes(2016)
- Корекция
- maskara(2016)
Издание:
Автор: Хървое Хитрец
Заглавие: Смоговци
Преводач: Виктория Менкаджиева
Година на превод: 1986
Език, от който е преведено: Хърватски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: Роман
Националност: Хърватска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.07.1986
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Панайот Гелев
Коректор: Мая Лъжева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828
История
- —Добавяне
Глава 14
Потвърждава, че краставите магарета и през девет баира се подушват
Цобра пишеше писмо на майка си. Всъщност от всички Врагецови, той беше най-привързаният към тяхната далечна майка, беше най-чувствителното и най-лесно уязвимото единайсетгодишно момче на света.
Мацалото мацаше някакво платно и наблюдаваше брат си изпод вежди. Той се досещаше какво става в душата му, затова някак, без да иска смени темата и скоро на платното започнаха да се появяват контурите на женска глава.
Стараеше се да рисува колкото се може по-добре, защото сега си имаше строг критик.
Дългоносия!
И по-точно, преди няколко дни бе започнало едно необикновено приятелство.
Дългоносия познаваше Мацалото само по физиономия. Всъщност той познаваше Щефек, съученика на Дадо, а за Мацалото, когото беше виждал в компанията на Щефек, научи от Дадо, че е брат на Щефек, и това беше всичко…
Тъй като тая година зимата беше много мека, не зима, а истинска пролет, напук на телевизионните метеоролози, които предвещаваха началото на ледников период, на Мацалото му хрумна да изрисува една от дървените стени на старата им къща и го направи толкова сполучливо, че Дългоносия, който често се разхождаше из Квартала, веднага заби нос в тоя стенопис, издаващ необикновения талант на своя създател, т.е. на Мацалото.
Но нека ви кажем веднага какво имаше на стената. Знаете ли ония стихове на Иван Мажуранич[1]:
Под чадъра седи агата
тютюн с кафе редува,
черно кафе с адски пушек сменя.
Челото му под чалмата
с мрачни бръчки е покрито,
а под тях око юнашко
като облак се тъмнее,
мъка мъчи се агата.
Разни мисли го сполитат:
за девойки и за тънки саби,
и за лов, и за соколи сиви…[2]
Е, точно това беше нарисувано на стената. Но…
— Боже мой — възкликна Дългоносия, почесвайки се по главата. — Каква композиция!
— Това не е композиция, това е картина — каза Дадо и сам доста изненадан. — На Мацалото…
— Композицията — започна Дългоносия — е начин, по който…
Но после се сети, че това е може би доста сложно за малкия, и рече:
— Абе, ти какво се бъркаш… Честна дума, това е един малък Целестин Медович…
— Какъв Медович, като ти казвам, че е Врагец… Мацалото!
— Кажи утре на Щефек да доведе това Мацало!
И наистина, на другия ден Мацалото дойде в Небостъргача. После излезе и отново се върна, но тоя път с няколко десетки рисунки. След това дълго време не излизаше, а после взе да идва почти всеки ден.