Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Smogovci, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отсърбохърватски
- Виктория Менкаджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- egersegerdes(2016)
- Корекция
- maskara(2016)
Издание:
Автор: Хървое Хитрец
Заглавие: Смоговци
Преводач: Виктория Менкаджиева
Година на превод: 1986
Език, от който е преведено: Хърватски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: Роман
Националност: Хърватска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.07.1986
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Панайот Гелев
Коректор: Мая Лъжева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828
История
- —Добавяне
Глава 9
В която научавате, че Дуня изневерява на Мацалото
Церберът седеше в стаята на своята затворническа чакалня в Небостъргача и си поглеждаше часовника. Точно когато кукувицата изскочи от дупката и каза: „Ку-ку-у-у“, вратата се отвори и влезе Дуня.
— Къде беше досега? — зададе той класическия въпрос. Отговорът беше все пак малко по-оригинален, Дуня, която толкова се беше изплашила, когато тупнаха с Мацалото в двора на Папируса, за първи път разбра, че в живота има и по-опасни ситуации от тая, в която се намираше сега, затова не се смути, нито се изчерви, а каза:
— Изпуснах асансьора.
Церберът не очакваше такъв отговор, смути се, после се изчерви, а като поразмисли добре, стори му се, че в него се съдържа някаква непозната до този момент ирония, което съвсем го разяри и той изхриптя:
— Това да ти е за последен път. Още веднъж и те изхвърлям от къщи.
Дуня погледна през прозореца. Беше високо, но тя все пак каза:
— Добре.
— Иване! — чу се гласът на майка й. — Остави я на мира и виж какъв чуден филм дават по телевизията. А ти, Дуня, хапни нещо и изчезвай в стаята си… Хайде, Иване, няма да чакаш инфаркта, я…
Бащата отново измери с поглед Дуня, а после видя, че е гледал тоя филм преди двайсет години, и се почувствува стар и измамен.
— Дявол да го вземе — мърмореше си той. — Такова добро момиченце… дявол да го вземе…
Дуня ядеше сирене и сметана, без да подозира, че Цербера всъщност я ревнува. Ако някой й кажеше това, щеше да го сметне най-малкото за смешен, ако не и за смахнат, а после реши, че е много по-вкусно с малко червен пипер.
След това се съблече в стаята си и се наметна с хавлията, която майка й й купи за рождения ден. Тя й беше малко голяма, макар че беше на съвсем ситни червени точици, също като ония, на гърдите й, които тя много критично разглеждаше в банята и ги сравняваше с разкошната зрелост на вдовицата на Уейн, показана в самото начало на филма, по време на къпането й, което беше така жестоко прекъснато от тримата мръсни бандити. И от бедрата си не беше доволна, бяха твърде тесни за нейния вкус и вече месеци наред не даваха никакви признаци на живот, като че ли винаги щяха да си останат такива.
Ех, Дуня, Дуня…
А за гърдите — да не говорим. Малки, ужасно малки. Плискаше ги със студена вода, защото беше прочела в „Тина“, че това е полезно, но те така настръхваха от студ, че тя се отказа. Единственото, което харесваше в себе си, беше талията. Можеше да я обхване с пръсти, естествено не на едната, а на двете ръце, а след това си взе душ и изми всичко, особено зъбите. Гледаше устните си, които след целувките на Мацалото бяха добили цвят на череши, но до тях сега се стичаше съвсем прозаична паста за зъби, примесена с вода.
В стаята си сложи плочата „My old love“[1] на Джордж Харисън, чиято снимка стоеше над леглото й.
С Джордж Дуня тайно мамеше оня наивник Мацалото, който си мислеше, че освен него не съществува никой друг, а всъщност през цялото време участвуваше в триъгълник, чийто тъп ъгъл беше именно той, Мацалото, а третият, далечен и неуловим ъгъл — Джордж Харисън, с мустаци над полуотворените си устни и с оня свой поглед, от който Дуня всеки път потръпваше.