Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Smogovci, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отсърбохърватски
- Виктория Менкаджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- egersegerdes(2016)
- Корекция
- maskara(2016)
Издание:
Автор: Хървое Хитрец
Заглавие: Смоговци
Преводач: Виктория Менкаджиева
Година на превод: 1986
Език, от който е преведено: Хърватски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: Роман
Националност: Хърватска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.07.1986
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Панайот Гелев
Коректор: Мая Лъжева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828
История
- —Добавяне
Глава 15
За една много изтупана мацка и един голям шеф и за това, как тоя, последният, си намери майстора
Мокро беше и вън, и вътре. Вън, на улицата, валеше мокър сняг, а вътре, в кръчмата „Дай-дам“ на Кватрич, се лееше сливова.
Беше един от малкото студени дни през тая, иначе мека зима.
Черния Джек пиеше сливова в компанията на една много изтупана мацка, която тъкмо беше опапала голям сандвич с шунка: мляс, мляс и поиска да й се донесе нещо по-ячко. Тя имаше голяма шапка, каквито са се носели преди трийсет-четирийсет години и пак бяха излезли на мода, широката й пола стигаше до под колената, а ботушите й бяха, ей богу — над колената. Мъкнеше със себе си такава огромна чанта, че в нея преспокойно можеше да се напъха средно голям овчарски пес, а върху „индианската“ си блуза, носеше кожух. Изобщо беше така изтупана, че хъшлаците наоколо я гледаха с уважение.
Още повече че беше в компанията на Черния Джек, а Черния Джек беше тук шефът.
Големият шеф й донесе една водка с лимон, а Katy (така държеше да я наричат, макар че онова „у“ на края се произнасяше много трудно) отвори такова гърло, че гаврътна цялата чаша наведнъж, след което запали цигара и почна да бройка по заведението, хвърляйки презрителни погледи към смутените хъшлаци.
— Слушай, Джек — каза тя, като й писна. — Докога ще висим тук?
— Чакам Хикс — отвърна й Джек. — Давам му още пет минути. Ако не кацне, ще му уредя такова шоу, че ще ме помни, докато е жив.
— Нали каза, че днес ще ходим да слушаме оня певец. Адски ми е скучно…
— Слушай, кукло — процеди Джек, — ако не престанеш, така ще те фрасна, че цялата ти фасада ще се размаже по стената.
Katy млъкна и те зачакаха мълчаливо, но Хикс не идваше.
Тогава Джек отиде до клозета, а Katy използува случая и се изпари.
Джек естествено беше страхотно ядосан. Не му беше минал ядът и когато стигна до железопътната линия, която разделя Пешченица от Светице, а освен това имаше гадното чувство, че някакъв тип се е лепнал за него.
И това наистина беше така.
Този тип се казваше Драгец и вървеше по петите му още от Кватрич. Като видя, че край подлеза няма никого, той се затича и преди Джек да успее да се озърне, удари с тежката си лапа Големия шеф по врата.
Но да не навлизаме в подробности. След десетина убедителни довода, чиито последици лекува няколко седмици, и след два проблясъка на надежда, когато благодарение на един малко по-точен удар в стомаха на Драгец получи незначително преимущество, Джек тържествено се закле, не само никога вече да не кара Перо да краде, но и въобще да не разговаря с него.
Тази клетва прозвуча много убедително и благодарение на експреса Белград — Мюнхен, който се появи точно в тоя момент, и тъй като стояха съвсем близко до линията, сразеният Голям шеф имаше гадното чувство, че оня проклет мечок може да го хвърли под желязното чудовище.
С това „случаят фантом“ беше приключен.
Всъщност последното му действие се разигра няколко дни преди Нова година. Тогава на тринайсет адреса в Квартала се получиха пощенски записи, естествено с пари.
Сега Драгец можеше да бъде спокоен. Друг път можеше! Прочетете следващата глава и ще разберете…