Джефри Дивър
Картбланш (35)

Трийсет и трета глава

Полицейското управление на Баютенкант Стрийт в центъра на Кейптаун приличаше по-скоро на приятен хотел, отколкото на правителствена сграда. Зданието беше на два етажа, със стени от почистени червени тухли и покрив от червени керемиди и гледаше към широко, чисто авеню, осеяно с палми и джакаранда.

Шофьорът спря да ги остави там. Джордан и Нкози стъпиха на тротоара и се огледаха. Не видяха знаци за наблюдение или заплаха и административният офицер махна на Бонд да слезе. Той взе чантата с лаптопа и куфара си и ги последва.

Бонд влезе в сградата и примига от изненада от онова, което видя. Имаше плакет, на който пишеше: Servamus et Servimus, „Пазим и служим“. Той предположи, че това е девизът на южноафриканската полиция.

Онова, което обаче го стресна, беше, че двете латински думи са зловещо ехо на името на Северан Хидт.

Без да чака асансьора, Джордан се качи по стълбите на първия етаж. Скромният й кабинет беше отрупан с книги и професионални списания, карти на Кейптаун и Уестърн Кейп. Имаше и сто и двайсет годишна карта в рамка на източното крайбрежие на Южна Африка, която показваше района Натал, част от пристанището на Дърбан и град Лейдисмит, загадъчно оградени със старо, избеляло мастило. На север бяха изобразени Зулуленд и Свазиленд.

На бюрото й бяха сложени снимки в рамки. На едната русокос мъж и чернокожа жена се държаха за ръце. Имаше ги на още няколко фотографии. Бонд предположи, че това са родителите й. Преобладаваха снимките на възрастна жена в традиционно африканско облекло и няколко деца. Бонд реши, че не са на Джордан. Нямаше нейни снимки с мъж.

Спомни си, че тя е разведена.

Бюрото й беше отрупано с петдесетина папки. Като шпионажа, и светът на полицията изисква много повече писане на доклади, отколкото огнестрелни оръжия и технически джунджурии.

Въпреки късната есен в Южна Африка, времето беше меко и в кабинета беше топло. След миг колебание Джордан съблече червеното си сако и го окачи. Черната й блуза беше с къси ръкави и Бонд видя голяма ивица пудра на вътрешната горна страна на дясната й ръка. Тя не приличаше на човек, който харесва татуировки, но може би криеше някоя. После той реши, че фондьотенът прикрива дълъг и широк белег.

Златен кръст за храброст…

Настани се срещу нея до Нкози, който разкопча сакото си и седна с изправени рамене.

— Полковник Танър каза ли ви каква е мисията ми тук? — попита Бонд.

— Само че разследвате Северан Хидт по въпрос, свързан с националната сигурност.

Бонд им разказа онова, което знаеха за Инцидент 20 — или плана „Геена“, и предстоящите убийства в петък.

Високото чело на Нкози се сбърчи. Джордан прие информацията със спокойни очи и притисна длани една до друга. На средните пръсти на двете си ръце носеше скромни пръстени.

— Разбирам. Достоверни ли са доказателствата?

— Да. Това изненадва ли ви?

— Северан Хидт е малко вероятно зло — монотонно отговори Джордан. — Разбира се, ние знаем за него. Той има договори за събиране и рециклиране на отпадъци в много от големите градове на Южна Африка — Претория, Дърбан, Порт Елизабет, Йоханесбург и тук, на запад. Направил е куп добри неща за нашата нация. Както знаете, в момента сме в преход и миналото ни е довело до проблеми с околната среда. Копаенето на мини за злато и диаманти, бедността и липсата на инфраструктура са се отразили на страната ни. Събирането на отпадъците беше сериозен проблем в малките селища и гетата. За да компенсира неправилното разпределение на населението, причинено от Закона за сегрегацията по времето на апартейда, правителството построи жилищни квартали локаси или локации, както се наричат, където хората да живеят вместо в колиби. Но дори там населението е толкова многобройно, че събирането на боклука не може да се извършва ефективно или изобщо няма такова. Болестите са проблем. Северан Хидт промени много от всичко това. И прави дарения за борбата със СПИН и облекчаване на глада.

Повечето сериозни престъпни организации имат специалисти по връзки с обществеността — помисли си Бонд. — Да бъдеш „малко вероятно зло“ не те изключва от щателно разследване.

Джордан, изглежда, забеляза недоверието му и добави:

— Казвам само, че Хидт не се вмества много в профила на терорист или гениален престъпник, но ако е такъв, отделът ми е готов да направи всичко възможно да помогне.

— Благодаря. А знаете ли нещо за партньора му, Ниъл Дън?

— Сутринта за пръв път чух името и го проучих. Той идва тук и заминава с легален британски паспорт. Прави го от няколко години. Не сме имали проблем с него. Дън не е в списъка ни за наблюдение.

— А какво знаете за жената с тях?

Нкози се консултира с материалите в една от папките.

— Тя има американски паспорт. Джесика Барнс. Бих казал, че за нас е нула. Няма полицейско досие, нито престъпна дейност. Нищо. Имаме няколко нейни снимки.

— Това не е тя — отбеляза Бонд, когато погледна образа на млада, красива блондинка.

— Извинявам се. Трябваше да спомена, че това са стари снимки. Свалихме ги от интернет. — Нкози обърна фотографията. — Тази е от 1970 година. Била е Мис Масачузетс и се е състезавала за титлата Мис Америка. Сега е на шейсет и четири години.

След като сега знаеше истината, Бонд видя приликата.

— Къде се намира офисът на „Зелена инициатива“?

— Два са — отговори Нкози. — Единият е наблизо, а другият е на трийсетина километра на север оттук. Там е главният завод за преработване и рециклиране на отпадъци на Хидт.

— Трябва да вляза там и да разбера какви ги върши.

— Разбира се — съгласи се Бхека Джордан и после направи дълга пауза. — Но вие имате предвид по законен начин, нали?

— Законен начин?

— Може да го проследите на улицата и да го наблюдавате на публично място, но няма как да ви издействам заповед да поставите „бръмбар“ в дома или офиса му. Както казах, Северан Хидт не е направил нищо лошо тук.

Бонд едва не се усмихна.

— В моята работа обикновено не искам заповеди.

— Аз пък искам.

— Капитане, този човек на два пъти се опита да ме убие, в Сърбия и в Обединеното кралство, а вчера организира смъртта на млада жена и на сътрудник на ЦРУ в Дубай.

Джордан се намръщи. Лицето й изрази съчувствие.

— Много жалко, но престъпленията не са извършени на територията на Южна Африка. Ако съответните институции ми представят заповеди за екстрадиране, одобрени от наш, местен съдия, с удоволствие ще ги изпълня. Но без тях… — Вдигна ръце тя.

— Не искам да го арестуваме — отчаяно каза Бонд. — Не ни трябват доказателства за съдебен процес. Целта на идването ми тук е да разбера какво планира за петък Хидт и да му попреча. И възнамерявам да го направя.

— Може, при положение че действате в рамките на закона. Ако смятате да влезете неправомерно в дома или офиса му, това ще бъде незаконно нахлуване и ще подлежите на обвинение в престъпление.