Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (12)

Пляс, пляс

— Хайде, Никола̀! Време е за къпане — каза ми мама и аз казах, че няма смисъл, че всъщност не съм чак толкова мръсен и че в училище Мексан вечно е с мърляви колене, пък майка му не го къпе често, че утре на всяка цена ще се изкъпя, но тази вечер хич не ми е добре.

Тогава мама каза, че е все същата комедия с мен, че е жива мъка да ме вкара човек в банята, а после не може да ме изкара от ваната, и й било писнало — и дойде татко.

— Хубава работа, Никола̀ — каза ми татко, — на какво прилича това? Защо не искаш да се къпеш? Толкова е приятно да се изкъпе човек!

Тогава аз казах, че не е хич приятно, че мама ми търка лицето с гъбата, пляс, пляс, и ми вкарва сапун навсякъде в очите и в носа и щипе, и че не съм чак толкова мръсен, и утре на всяка цена ще се изкъпя, понеже тази вечер не ми е добре.

— А ако самичък се изкъпеш — попита ме татко, — ще се съгласиш ли? Така няма да си вкарваш сапун в очите.

— Ами че това е безумие — рече мама, — много е малък! Та той никога няма да може да се изкъпе самичък!

— Много малък ли? — ахна татко. — Ама нашият Никола̀ е голямо момче, не е вече бебе и спокойно може да се изкъпе самичък; нали, Никола̀?

— О, да! — възкликнах аз. — А и в училище приятелчетата Алсест, Рюфюс и Клотер ми казаха, че се къпели самички. Тъй де, какво пък, ама ха, у дома никога не е като при другите!

Разбира се, не споменах за Жофроа, който ми заяви, че гувернантката му го къпела. Не бива обаче да се вярва на всичко, дето разправя Жофроа; той е ужасен лъжец.

— Отлично! — каза татко на мама. — В такъв случай иди му напълни ваната на този мъжага. Да се справя като голям човек.

Мама обаче се поколеба и ме загледа доста особено, а после бързо-бързо си тръгна, като каза, че щяла да напълни ваната и да побързам, да не изстинела водата. Аз пък се изненадах, дето мама изглежда толкова притеснена.

— Работата е там — обясни ми татко, — че понякога на мама й е мъчно, като те гледа, че растеш. Всъщност ще разбереш по-късно, че жените не бива да се опитваш да ги разбираш.

Татко така си приказва от време на време неща, дето нищо не значат, весело да става. Той ме погали по косата и ми каза да побързам, понеже мама ме викала от банята. Маминият глас звучеше някак си особено!

Бях адски горд, че ще се къпя самичък, понеже така де, от два рождени дни насам вече съм голям. Пък и с гъбата ще търкам покрай лицето, но не и върху него. И аз отидох в стаята си да взема нещата, които ми бяха необходими за къпането. Взех платноходката, дето вече няма платно; жалко, ще трябва да й сложа ново! Взех и желязното корабче, дето има комин и витло; то не се държи много добре на повърхността, но е щуро за играта на потъващ кораб, като в един филм, дето гледах, в който обаче всичко живо се спаси, даже капитанът на кораба, който не искаше да се хвърли във водата. Ами че с такава щура униформа като неговата и аз нямаше да искам!

Взех синята количка заради произшествието с колата, дето цопва в морето; взех военния кораб, оня, дето имаше оръдия, преди да услужа с него на Алсест; и също така взех трите оловни войника и дървеното конче — да бъдат пътниците.

Не взех мечето заради останалата козина, понеже другата му я махнах със старата самобръсначка на татко, оная, дето вече не работи; то си е истина де, веднъж бях сложил мечето във водата и цялата вана се покри с косми, и мама беше недоволна. А и мечето не беше кой знае колко красиво след банята, пък аз не обичам да се отнасям грубо с играчките си. Ей, много съм грижовен.

Като ме видя да влизам в банята с моите играчки, мама ококори ей такива очи.

— Нали няма да сложиш всички тия боклуци във ваната? — каза тя.

— Хайде, скъпа — каза татко, който се появи, — остави Никола̀ да се оправя самичък. Нека се изкъпе, както може. Трябва да осъзнае отговорностите си.

— А смяташ ли, че е опасно да го оставим самичък? — попита мама.

— Опасно ли? — разхили се татко. — Да не си въобразяваш, че ще се удави във ваната? Не вдигаш шум на плажа, като влиза в морето. Хайде, ела, да го оставим.

— Не стой много дълго и се измий хубавичко зад ушите; ако имаш нужда от мен, ме повикай, ще дойда да те видя след мъничко, и недей да пипаш крановете — заръча ми мама.

После си избърса носа и излезе с татко, който се подсмиваше.

Съблякох се на бърза ръка и влязох във ваната; водата беше леко възтопла, ух, ух, ама се свиква бързо. Започнах да си играя със сапуна; много щур сапун, прави сума ти пяна, а после взех гъбата и я притиснах до шията си; забавно си е заради водата, дето се стича от нея, и после мама отвори вратата.

— Как е? — попита тя.

— Остави го малко на мира — провикна се татко отдолу. — Прекаляваш най-после! Не е вече на пет години, я!

И мама си тръгна. Тогава, понеже от сапуна вече не можеше да се види под водата, беше досущ като морето. Взех платноходката без платно и я сложих във водата закотвена до ръба на ваната, после спуснах корабчето с комин, с тримата войници и коня вътре. То обаче потъна адски бързо и единственият, дето се спаси, беше конят, който плуваше на повърхността, понеже беше дървен, и аз се престорих, уж че е корабче.

После се сетих за малкия водолаз в скафандър, дето ми го изпрати баба, и си казах, че ще е щуро да се отправи да търси войниците. Тогава излязох от ваната, без да се подсуша и без да се облека за по-бързо, и изтичах в моята стая. Беше адски студ.

Едва бях влязъл в стаята си и чух страхотен писък откъм банята; втурнах се натам и видях мама надвесена над ваната как бърка във водата, все едно търси войниците.

— Какво има? — попитах аз.

Тогава стана страхотия! Мама се сепна, изпищя, взе ме в прегръдките си, от което роклята й се измокри цялата, и после ми обърса два яки шамара, обаче не по лицето, и се разплакахме и двамата.

Прав е наистина татко, като казва, че майките не бива да се опитваш да ги разбираш. И после най-лошото — край с къпането ми самичък като голям човек; отново мама ми трие лицето с гъбата — пляс, пляс.