Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (6)

Ябълката

Днес дойдохме в училище адски доволни, понеже щяхме да имаме рисуване. Адски е щуро, като имаме час по рисуване, понеже няма нужда да учим уроци, нито да пишем домашни, а освен това може да си говорим и е нещо като междучасие. Може би точно по тази причина нямаме често рисуване и вместо това учителката ни кара да чертаем географски карти, а то не е съвсем същото като рисуването. Пък и Франция е много мъчна за чертаене, най-вече заради Бретан, и единственият, който обича да рисува географски карти, е Анян. Обаче той не се брои, понеже е първенец на класа и любимец на учителката.

Но тъй като миналата седмица бяхме много послушни и нямаше разправии, освен дето Клотер и Жоашен се сбиха, учителката ни каза:

— Хубаво, утре си донесете нещата за рисуване.

Когато влязохме в класната стая, видяхме, че на катедрата има една ябълка.

— Този път — заяви учителката — ще правите рисунка от натура. Ще нарисувате тази ябълка. Може да си говорите помежду си, само не се разсейвайте.

После Анян вдигна ръка. Анян не обича рисуването, понеже то не може да се наизустява и не е сигурен, че ще е пръв.

— Госпожице — обади се Анян, — отдалеч не виждам добре ябълката.

— Ами че приближете се де, Анян — каза учителката.

Тогава всички станахме, за да виждаме ябълката отблизо, но учителката взе да чука по катедрата с линийката си и ни рече да вървим да си седнем.

— Ама, госпожице, какво ще правя аз в такъв случай? — попита Анян.

— Ако наистина не можете да виждате ябълката, Анян — каза учителката, — нарисувайте нещо друго, само кротувайте!

— Чудесно — отвърна Анян, — ще нарисувам картата на Франция. Заедно с планините и реките с техните основни притоци.

Анян беше много доволен, понеже картата на Франция я знае наизуст. Той Анян си е луд!

Жофроа, чийто татко е много богат и все му купува разни неща, извади от чантата си наистина върховна кутия с боички. От онези със сума ти четчици и едно бурканче, за да слага вода вътре, и всички отидохме да му видим кутията. Ще поискам от татко да ми купи същата! Учителката пак заудря с линийката си по катедрата и каза, че ако продължаваме, всички ще рисуваме карти заедно с планините и реките като Анян. Затова отидохме да си седнем, освен Жофроа, който получи разрешение да иде да си налее вода в бурканчето. Мексан пък, който понечи да излезе с него, за да му помогне, получи редове за писане.

Йод вдигна ръка и рече на учителката, че не знаел как да постъпи, за да нарисува ябълката, и че Рюфюс, който седи до него, също не знаел.

— Начертайте квадратче — каза учителката. — В квадратчето по-лесно ще поместите ябълката си.

Йод и Рюфюс заявиха, че е хитро хрумване, взеха линийките си и почнаха да рисуват своите ябълки.

Клотер не беше доволен. Клотер е най-слабият ученик в класа и не може да направи нищо, ако не преписва от седящия до него. Ама седящият до него е Жоашен, а Жоашен беше все още сърдит, задето Клотер го би на топчета. И за да дразни Клотер, вместо да рисува ябълката, Жоашен рисуваше самолет.

Алсест пък, който седи до мен, гледаше ябълката и се облизваше. Трябва да знаете, че Алсест е едно дебело приятелче, дето все яде.

— Мама — каза ми Алсест — прави страхотен ябълков сладкиш. Прави го в неделя. Сладкиш с дупчици по него.

— Как тъй с дупчици? — попитах аз.

— Ами да, какво толкова — каза ми Алсест, — нали се сещаш. Някой ден, ако дойдеш вкъщи, ще ти покажа. Абе ей сегичка ще видиш.

И той ми нарисува сладкиша, за да ми покаже, обаче се наложи да прекъсне, за да изяде една от филиите си за през междучасието. Ще ме умори от смях тоя Алсест — огладнява от всичко, което види! На мен пък ябълката по-скоро ми напомняше по телевизията за един момък, дето играе Вилхелм Тел, така се казва. В началото на всеки филм слага една ябълка върху главата на своя син и — прас! — изпраща стрела по ябълката на косъм от сина си. Той това го прави всяка седмица и досега не е имало случай да не я уцели; много е щур „Вилхелм Тел“, жалко само, че няма достатъчно замъци. Не е като в един друг филм, където през цялото време дават замъци, със сума ти хора, дето нападат, и други хора, дето им мятат разни неща по главите, пък аз много обичам да рисувам замъци.

— Брей — зачуди се учителката, — какво толкова прави Жофроа?

— Ако искате, мога да ида да го потърся — предложи Мексан.

Учителката му каза, че е непоносим, и му даде допълнително редове. После Жофроа се върна целият мокър, с малкото си бурканче, пълно догоре с вода.

— Е, Жофроа — каза учителката, — отне ви доста време!

— Не съм виновен аз — оправда се Жофроа. — Заради бурканчето е: всеки път, щом понечех да се кача по стълбите, то се разливаше и пак трябваше да се връщам да го пълня.

— Хубаво — каза учителката, — идете си на мястото и се хващайте на работа.

Жофроа отиде да седне до Мексан и с четчиците си почна да бърка боичките и водата.

— Ще ми услужиш ли с боичките си? — попита Мексан.

— Като толкова ти се ще, кажи на баща си да ти купи — сопна се Жофроа. — Моят не обича да си раздавам нещата.

Прав е Жофроа; ей това им е кофти на татковците.

— Два пъти ме наказаха заради твоите гадни бои — каза Мексан. — И преди всичко ти си тъпак!

Тогава Жофроа замахна с четката си, пляк, пляк, и намаца две дебели червени черти върху бялата страница на Мексан, който рипна вбесен. Блъсна чина и пълното с червена вода бурканче се разля върху листа на Жофроа. Чак по ризата му имаше червени пръски. Жофроа беше адски разярен; взе да раздава шамари наляво и надясно, учителката се разкрещя, всички наскачахме. Клотер използва намалението, за да се сбие с Жоашен, който беше нарисувал сума ти самолети, и влезе директорът на училището.

— Браво бе! — каза той. — Браво! Поздравления! Чувам ви от кабинета си! Какво става тук?

— Аз… Преподавах им рисуване — рече учителката, която е голяма сладурана, понеже вечно бере ядове заради нас, като дойде директорът.

— Аха! — каза директорът. — Ще видим тази работа.

И мина между чиновете, разгледа моя замък, сладкиша на Алсест, картата на Анян, самолетите на Жоашен, белия лист на Клотер, червените листове на Мексан и на Жофроа и морската битка на Йод и на Рюфюс.

— А какво трябваше да нарисуват тези млади художници? — попита директорът.

— Ябълка — отвърна учителката.

И директорът ни наказа да дойдем всички в училище в четвъртък, нищо че тогава не се учи.