Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (15)

Пазят ме

Татко и мама трябва да излизат довечера, ще ходят на вечеря у едни приятели и аз съм навит. Вярно, татко и мама не излизат често и на мен ми доставя удоволствие, като знам, че се забавляват, въпреки че не обичам да оставам без тях вечер и е адски несправедливо, понеже аз никога не излизам вечер; няма причина и аз се разплаках, и татко ми обеща да ми купи самолетче, а при това положение съм навит.

— Ще бъдеш послушен — каза ми мама. — Впрочем една много мила госпожица ще дойде да те пази и няма да те е страх. Пък и моят Никола̀ вече е голямо момче.

На вратата се позвъни и татко каза:

— Ето я пазачката.

И отиде да отвори. Влезе една госпожица, носеше учебници и тетрадки в ръце и вярно, че изглеждаше много мила, освен дето беше готина, с кръгли очи като плюшеното ми мече.

— Ей го Никола̀ — каза татко. — Никола̀, да ти представя госпожица Брижит Пастюф. Ще бъдеш добричък и ще я слушаш, нали?

— Добър вечер, Никола̀ — поздрави госпожицата, — че ти си бил голямо момче и я какъв красив халат имаш!

— А пък вие — рекох й — имате очи като на моето мече.

Госпожицата доби леко учуден вид и ме изгледа с още по-кръгли очи отпреди.

— Ами хубаво — каза татко, — е, това е, ние ще тръгваме…

— Никола̀ е вечерял — каза мама, — готов е за лягане, вече е по пижама. Може да го оставите още четвърт час и после — в кревата. Ако огладнеете, ще намерите разни неща в хладилника, няма да окъсняваме, до полунощ най-много.

Госпожицата заяви, че не е гладна, сигурна била, че ще съм послушен и че всичко ще мине много, много добре.

— Да, надявам се — каза татко.

После татко и мама ме целунаха, май малко се поколебаха и тръгнаха.

Останах самичък в хола с госпожицата.

— Та така — каза госпожицата, която, чудно защо, сякаш малко се боеше от мен. — Добре ли се учиш в училище, Никола̀?

— Криво-ляво, а вие? — отвърнах й аз.

— О! Бива, само географията ме мъчи, затова си донесох учебника тази вечер, трябва да зубря, изпитът сега е писмен и не ми се ще да ме спукат на матурата!

Беше бъбрива госпожицата, жалко само, дето не разбирах какво казва: явно, че в нейното училище и граматиката я мъчеше.

Тъй като мама ми бе разрешила да остана още четвърт час, предложих на госпожицата да поиграем на дама и спечелих три игри, понеже съм страхотен на дама.

— Хубаво, а сега в леглото! — разпореди госпожицата.

Ръкувахме се и аз се качих да си легна, държа да отбележа, че съм адски послушен. Татко и мама ще са доволни.

Само дето не ми се спеше. Не знаех много-много какво да правя и междувременно по навик реших да ожаднея.

— Госпожице — извиках аз, — искам чаша вода!

— Ида! — извика госпожицата.

Чух чешмата в кухнята и чух как госпожицата изкрещя нещо, което не разбрах.

Госпожицата влезе с чаша вода, блузата й беше цялата мокра.

— Трябва да се внимава с кухненския кран — казах аз, — пръска и татко още не се е наканил да го оправи.

— Забелязах — каза госпожицата и хич не ми изглеждаше доволна.

Все едно я бяха „спукали“ на матурата. Изпих си водата, а това доста ме затрудни, понеже не бях кой знае колко жаден, и госпожицата ми заяви, че било време за сън. Отвърнах й, че може и да е време, но на мен не ми се спи.

— Ами тогава какво ще правим? — каза госпожицата.

— Знам ли — казах аз, — опитайте да ми разкажете приказка — с мама се получава понякога.

Госпожицата ме загледа, въздъхна дълбоко и почна да ми разказва една приказка със сума ти думи, дето не ги разбрах. Каза ми, че имало едно време едно момиченце, което искало да стане киноартистка, и то срещнало на един фестивал един много богат продуцент, а после снимката й се появила във всички вестници, и аз заспах.

Събудих се от звъна на телефона. Слязох да видя какво става и когато влязох в хола, госпожицата тъкмо затваряше.

— Кой беше? — попитах аз.

Госпожицата, която не беше ме видяла, изпищя и после ми каза, че мама се обаждала да се осведоми дали спя.

Тъй като не ми се щеше да се върна обратно в кревата, аз се разприказвах:

— Какво правехте?

— Хайде в кревата! — изкомандва госпожицата.

— Кажете ми какво правехте и отивам пак да си легна — настоях аз.

Госпожицата въздъхна тежко-тежко и каза, че тъкмо учела за икономическата мощ на Австралия.

— Това пък какво е? — заинтересувах се аз.

Обаче госпожицата не пожела да ми отговори, така си и мислех, разправяше ми врели-некипели като на бебе.

— Може ли да ми дадете парче сладкиш? — попитах аз.

— Добре, става — отвърна госпожицата, — парче сладкиш и в кревата!

И тя отиде да вземе сладкиша от хладилника. Донесе едно парче сладкиш за мен и едно за себе си и беше от хубавия, с шоколад.

Изядох си сладкиша, госпожицата не докосваше своя, чакаше да свърша.

— Хубаво — каза тя, — а сега хайде да спинкаш.

— Там е работата — обясних й аз, — че ако си легна веднага след като съм изял сладкиша, ще сънувам кошмари!

— Кошмари ли? — зяпна госпожицата.

— Да — казах аз, — присънват ми се сума ти лоши сънища, привиждат ми се крадци, дето идват в къщата нощем и после избиват всичко живо, и те са много грамадни и много зли, и влизат през прозореца на хола, дето не се затваря плътно и татко още не е сварил да го оправи, и…

— Стига толкова! — викна госпожицата, чието лице беше цялото бяло, а на мене по ми харесваше розово.

— Хубаво де — казах аз, — в такъв случаи отивам да си легна, оставям ви самичка.

И сега госпожицата се показа адски мила, каза ми, че не бързаме за никъде и че всъщност сме можели да си правим няколко минути компания.

— Искате ли да ви разкажа други щури кошмари, дето съм сънувал? — попитах аз.

Госпожицата обаче ми рече не, стигало толкова кошмари, и ме попита дали не знам други приказки. Тогава аз й разправих една приказка, която току-що бях прочел в една нова книжка, дето мама ми я подари, в която имало едно време една красива принцеса, обаче майка й, дето не й е майка, не я обича, а тя е зла фея, и после я кара да изяде нещо и красивата принцеса спи сума ти години, и точно на най-интересното видях, че госпожицата беше постъпила досущ като красивата принцеса — беше заспала.

Млъкнах и заразглеждах учебника по география на госпожицата, докато си хапвах нейното парче сладкиш. Тъкмо в този момент татко и мама се прибраха. Доста се изненадаха, задето ме виждат; домъчня ми, явно не ще да са се забавлявали на вечерята си, понеже не изглеждаха доволни.

Качих се да си легна, обаче долу в хола чувах татко, мама и госпожицата, които спореха, крещейки, а тука вече не съм навит!

Нямам нищо против татко и мама да излизат, но да ме оставят да спя на спокойствие все пак!