Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 4th of July, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валерия Панайотова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: 4-ти юли
Преводач: Валерия Панайотова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Уникорп“ ООД
Излязла от печат: 11.09.2006
Редактор: Рада Шарланджиева
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 954-529-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354
История
- —Добавяне
Глава 10
В главата ми прокънтя глас:
— Хей! Сара!
Събудих се стресната и се пресегнах за оръжието, само за да открия, че не мога да помръдна. Видях надвесено над мен тъмнокожо лице, осветено отзад от мъгляво бяло сияние.
— Феята на захаросаните сини сливи — изломотих.
— Наричали са ме и по-зле — разсмя се тя. Беше Клеър. Лежах върху нейната маса, което със сигурност означаваше, че съм пътничка.
— Клеър? Чуваш ли ме?
— Съвсем ясно, душко. — Тя ме притисна ласкаво в майчинска прегръдка. — Добре дошла отново.
— Къде съм?
— В Обединена болница, Сан Франциско. Реанимацията.
Мъглата се вдигаше. Спомних си студения мрак на улица „Ларкин“. Хлапетата. Джейкъби беше повален!
— Джейкъби — произнесох, извръщайки очи към Клеър. — Джейкъби не оживя.
— Той е в интензивното, душко. И се бори мъжки — усмихна се Клеър. — Виж кой е тук, Линдси. Само извърни глава.
Костваше ми огромни усилия, но успях да обърна надясно тежката си глава, при което зърнах хубавото му лице. Беше небръснат, с натежали от умора и тревога клепачи, но само при вида на Джо Молинари сърцето ми запя като пърхащо канарче.
— Джо, не трябваше ли да си във Вашингтон?
— Но съм тук, захарче. Дойдох веднага щом научих.
Целуна ме, а по страните ми се затъркаляха сълзи.
Опитах се да му обясня, че се чувствам разнебитена отвътре.
— Джо, момичето е мъртво. Господи, каква кошмарна издънка!
— Скъпа, доколкото разбрах, не си имала избор.
Потърка грапавата си буза о моята.
— Номера на пейджъра ми е точно до телефона. Линдси? Чуваш ли ме? Ще се върна утре сутринта — обеща той.
— Какво, Джо? Какво каза?
— Опитай се да поспиш, Линдси.
— Дадено, Джо. Ще се опитам…