Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (4)

Глава 3

Изниза се седмица от кошмара в хотел „Лорензо“. Лабораторията по криминалистика продължаваше да отсява обилните веществени доказателства от стая 21, а непълният трицифрен регистрационен номер на колата, докладван от нашия информатор, беше или сгрешен, или просто измислен. Лично аз се будех всяка сутрин в отвратително настроение, защото грозният случай не водеше наникъде.

Мъртвите момчета не ми излизаха от ума, докато шофирах към „Сузис“ за редовната ни сбирка с момичетата тази вечер. „Сузис“ е квартално заведенийце, свежо и модно със стени в ярки тропически тонове, където предлагат пикантна, но вкусна карибска кухня.

Джил, Клеър, Синди и аз си бяхме харесали бара за наше убежище и клуб. Откровените ни момичешки разговори, освободени от съобразяването със служебни чинове и длъжности, ни спестяваха седмици бюрократични простотии. На това място сме разнищвали заедно не един случай.

Зърнах Клеър и Синди в „нашето“ сепаре в дъното. Клеър се заливаше от смях на нещо, което й казваше Синди — обичайна гледка, понеже Клеър обичаше да се смее, а Синди, освен първокласен разследващ журналист от „Кроникъл“, просто си беше забавна. Джил, естествено, я нямаше.

— Искам каквото пиете и вие — обявих, мушвайки се в сепарето на стола до Клеър. На масата имаше кана с коктейл „маргарита“ и четири чаши, две от които празни. Напълних моята, огледах приятелките си и усетих почти магическата връзка, изтъкана от всичко, през което бяхме преминали заедно.

— Май имаш нужда от трансфузия — подметна Клеър.

— И още как. Давайте интравенозния разтвор! — Отпих голяма глътка от ледената смес, издърпах вестника, който лежеше до лакътя на Синди, и запрелиствах страниците, докато не открих моята история, забутана на 17 страница в раздела новини от големия град, точно под прегъвката на вестника. „ТЪРСИ СЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА УБИЙСТВАТА В ТЕНДЪРЛОЙН“.

— Май историята изглежда голяма само в моите очи — рекох.

— Смотаняците от задънени улички не правят новина номер едно — отбеляза съчувствено Синди.

— Все пак е странно — споделих с момичетата. — Всъщност разполагаме с прекалено много информация. Седем хиляди отпечатъка. Косми, влакна, цял тон ненужна ДНК от килима, който не е чистен, откакто Никсън е минавал прав под масата. — Спрях да дрънкам, колкото да изхлузя ластика от опашката си и да разтръскам косата си. — От друга страна, всичките наши потенциални доносници, дето пълзят из „Тендърлойн“, успяха вкупом да ни набавят само една-едничка скапана следа.

— Отврат, Линдс — рече Синди. — Да не те е подгонил шефът?

— Не е — отвърнах, почуквайки с показалец краткото съобщение за убийствата в „Тендърлойн“. — Убиецът го казва точно: „На никой не му пука“.

— Я не се впрягай, душко — ободри ме Клеър. — Ще му видиш сметката и на този случай. Както винаги.

— Да, достатъчно по въпроса. Джил щеше да ме направи на пух и прах за хленченето.

— Тя казва „Няма проблем“ — обади се Синди, сочейки към празното място на Джил.

Вдигнахме чашите си и ги чукнахме.

— За Джил — произнесохме в хор.

Напълнихме чашата й и пихме от нея поред в памет на нашата Джил Бърнхард, забележителен компютърен факир и любима приятелка, убита само преди няколко месеца. Липсваше ни ужасно и го споделихме гласно. След малко нашата сервитьорка Лорета ни донесе нова кана с „маргарити“ на мястото на празната.

— Пърхаш от радост — обърнах се към Синди, която заразправя какви са новостите около нея. Запознала се с ново гадже, хокеист от „Шаркс“ в Сан Хосе, и сияеше. Ние с Клеър се опитахме да изкопчим възможно повече подробности, а през това време реге-групата загря и скоро всички запяхме парчето на Джими Клиф, почуквайки в такт с лъжичките по чашите си.

Накрая почти се изгубих в Маргаритавил, когато мобилният ми иззвъня. Обаждаше се Джейкъби.

— Срещни ме навън, Боксър. Аз съм на една пряка от теб. Нацелил съм оня мерцедес.

Трябваше да кажа: „Иди без мен. Не съм дежурна.“ Но това беше моят случай и трябваше да отида. Хвърлих няколко банкноти на масата, пуснах въздушни целувки на момичетата и хукнах към вратата. Убиецът грешеше в едно нещо. На един му пукаше.