Александър Шурбанов (автор и преводач)

Александър Шурбанов
	Александър Шурбанов
български филолог англицист, преводач и поет
	Шурбанов през 2004 г.
Роден	5 април 1941 г. (84 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, есе
Награди	„Христо Г. Данов“ (2007); „Стоян Бакърджиев“ (2007)
Семейство
Род	Шурбанови
	Александър Шурбанов в Общомедия

Александър Владимиров Шурбанов е български филолог англицист, писател и преводач на художествена литература. Той е автор на литературоведски изследвания, на книги с поезия, есета и пътеписи и на преводи на творби от английски и американски писатели.

Биография

Роден е на 5 април 1941 г. в София. Произхожда от стария български род от Охрид Шурбанови.^[1] Завършва гимназия в столицата (1958 г.) и специалност английска филология в Софийския държавен университет (1966 г.). Репортер в БТА (1963 – 1966). Аспирант по английска литература (от 1967 г.). Специализира в Съсекския университет (University of Sussex), Великобритания (1967 – 1968).^[2]

През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън и постъпва като редовен асистент в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за доцент по английска литература. Ръководител на Катедрата по английска филология (1977 – 79). Председател на Кабинета на младите преводачи от учредяването му (1974 – 78). Член на БКП.^[2]

През 1979 – 81 г. Шурбанов е лектор по българска литература и култура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. През 1983 – 87 г. е декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет. Председател на Българското дружество за британски изследвания (1990 – 1996). Става доктор на филологическите науки през 1993 г. и професор по английска литература през 1995 г. Ръководител на катедрата по англицистика и американистика в Софийски университет (1989 – 93, 1996 – 2003). Зам.-председател на Сдружение на български писатели (1994 – 96), Президент на Международната организация „Съвет на писатели и преводачи от три морета“ (1997 – 2002). Работи една година в САЩ като преподавател в Нюйоркския щатски университет в Олбани през 2004 г. Председател на Клуб Приятели на Индия (2011 – 15). Гостувал е с лекции и литературни четения в много чуждестранни университети.

С решение № 230 от юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от януари 1964 г. Шурбанов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент, осведомител и съдържател на явочна квартира, отново пререгистриран през 1974 г. Псевдонимите му на секретен сътрудник са били „Тодор“ и „Шипка“. Не е известно дали е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС, защото през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено с „искане да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за агент „Тодор“.^[3]

Творчество

Сътрудничил е със стихове, поетични преводи и литературно-критически статии в периодичния печат. Участва със свои стихове в поетичните сборници „Човекът звезда“ (1961), „Искри“ (1962) „Преди да тръгнеш на поход“ (1970), „Кръстопът на птиците“ (1974), „Поезия '76“, „Поезия '77“, „Поезия и небе“ (1989), Literary Olympians 1992: An International Anthology, Hush, You Nightingales! (1993), Daydreams and Nightmares: Bulgaria, Balkan Goddess (1995), U.S. 1 Worksheets, 38/39 (1998), U.S. 1 Worksheets, 40/41 (1999), „Лирика 2001, 2002, 2003, 2004, 2005“, „Дъждът“ (2001), „Български поети“ (2003), „Бугарската литература во новиот век“, „Баща ми в мен“ (2017), Balkan Poetry Today (2017), „Шеснаесет бугарски поети“ (2017), и др.

Шурбанов е автор на литературоведски изследвания за английската ренесансова поезия, публикувани на английски език в „Годишника на Софийския университет“: „Преобразованието на елизабетинската поетична образност в творчеството на Джон Дън“ (1970), „Драматичната образност на Джон Дън“ (1973), „Символизъм на облеклото в поемата на Марлоу „Херо и Леандър“ (1973), „Някои функции на поетичната образност у Джордж Хърбърт“ (1975), „Метемпсихозата на „Доктор Фауст“ в „Изгубения рай“ (1983) и много други, публикувани в академични сборници и алманаси в България, Англия, САЩ, Мексико, Индия, Полша, Италия, Германия, Франция, Украйна, Гърция.^[2]

Превежда стихове на английски и американски поети – Томас Уайът, Едмънд Спенсър, Филип Сидни, Майкъл Дрейтън, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Джон Дън, Ричард Каршоу, Джон Милтън, Андрю Марвъл, Уърдсуърт, Колридж, Байрон, Шели, Кийтс, Тенисън, Идит Ситуел, Оскар Уайлд, Йейтс, Одън, Филип Ларкин, Тед Хюз, Шеймъс Хийни, Роджър Макгоф, Карл Сандбърг, Робърт Фрост, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Арчибалд Маклийш, Робърт Лоуъл, Силвия Плат, Ричард Уилбър и др. Превежда поемата на Владимир Маяковски „С пълен глас“. Участва в „Антология на световната любовна лирика“ (1967), „Съвременни английски поети“ (1969), „Американски поети“ (1970), „100 шедьовъра на европейската любовна лирика“ (1978) и др. Превежда „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (1970), “Изгубеният рай“ на Джон Милтън (1981), избраните стихотворения „И смъртта ще остане без царство“ на Дилън Томас (1992), „Великите трагедии“ на Шекспир (2012); съставя и превежда антологиите „Театър на английския ренесанс“ (1975) и „Английска поезия“ (1995).

Стихотворенията му са преведени на испански от Марко Видал.^[4]

Библиография

Литературознание

Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир, „Наука и изкуство“, София, 1980.
Между патоса и иронията: Кристофър Марлоу и зараждането на ренесансовата драма, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
Painting Shakespeare Red: An East-European Appropriation (в съавторство), Associated University Presses, Ню Йорк & Лондон, 2001.
Поетика на Английския ренесанс, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2002.
Shakespeare's Lyricized Drama, Associated University Presses, Нюарк, Делауер, 2010.

Съставителство

Преводна рецепция на европейската литература в България: Английска литература (съ-съставител и съ-автор), Издателство на БАН, София, 2000.
Ancient Greek and Byzantine Literature in the Modern World (съ-съставител и редактор), The International Writers' and Translators' Centre of Rhodes, Greece, 2001.
Marco Mincoff, Studies in English Renaissance Drama, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2009.
Уилям Шекспир, Сонети. Три български превода, Захарий Стоянов, София, 2014 г.

Поезия

Третата ръка, „Народна младеж“, София, 1977.
Забравени облаци, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985.
Място за човека, „Народна младеж“, София, 1987.
Цветята на скрежа, „Хемус“, София, 1994.
Звън на време. Избрани стихотворения, Свободно поетическо общество, София, 1997.
Внимание: котки! (двуезично издание на български и английски език), Издателско ателие „Аб“, София, 2001, 2003.
Frost-Flowers (избрани стихотворения в превод на английски), Ivy Press, Princeton, New Jersey, САЩ, 2001.
Гълъбът пред моя прозорец: Стихотворения 1996 – 2006, „Болид-Инс“;“, София, 2007.
Избрано Т. 1: Отражения (Избрани стихотворения 1960 – 2010), „Жанет 45“, Пловдив, 2011.
Предслънце: Избрани и нови стихотворения, Скалино, София, 2016 г.
Foresun, Scalino, София, 2016.
Зимски пеjзаж со врана, Струшки вечери на поезиjата, Струга, 2016.
Дендрариум, ИК Скалино, София, 2017.

Проза

Земята на живата вечност – индийски дневник, Издателство на Отечествения фронт, София, 1990.
Приумици. Миниатюри, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1994.
Черната кутия, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1998.
Сънят на разума, „Отечество“, София, 1999.
Университетът в Олбани и всичко останало, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005.
Избрано Т. 2: Приписки, „Жанет 45“, София, 2011.
Опит (нова есеистика и поезия), Сиела, София, 2016 г.

Преводи

Артър Конан Дойл, Изгубеният свят, „Народна култура“, София, 1965.
Джефри Чосър, Кентърбърийски разкази, „Народна култура“, София, 1970.
Театър на английския ренесанс, „Народна култура“, София, 1975.
Джон Милтън, Изгубеният рай, „Народна култура“, София, 1981.
Ейдриън Мичъл, Яхни кошмара, „Народна култура“, София, 1981.
Тед Хюз, Пещерни птици, „Народна култура“, София, 1983 г. (съвместно с Вл. Трендафилов)
Рабиндранат Тагор, Стихове, „Народна култура“, София, 1986.
Дилън Томас, И смъртта ще остане без царство, „Народна култура“, София, 1992.
Английска поезия (антология), „Обсидиан“, София, 1995.
Джон Ъпдайк, Гертруда и Клавдий, „Прозорец“, София, 2003.
Уилям Шекспир, Хамлет, „Просвета“, София, 2006.
Биатрикс Потър, Приказки/ Зайчето Питър/ Библиотека „Зайчето Питър“, ИК „Труд“, София, 2009 г.
Шел Силвърстийн, Щедрото дърво, Точица, София, 2011 г.
Шекспир, Великите трагедии: Хамлет, Отело, Крал Лир, Макбет, Изток-Запад, София, 2012 г.
Самюъл Тейлър Колридж, Поезия и проза, Захарий Стоянов, София, 2013 г.
Колко ягоди растат по морето (английски детски стихотворения), Точица, София, 2015 г.
Магна карта, Фондация Америка за България, София, 2015 г.
Колекция Шекспир (в четири двуезични тома): Хамлет, Отело, Крал Лир, Макбет, Изток-Запад, София, 2016
Джон Милтън, Самсон агонистът, Жанет 45, Пловдив, 2018
Дилън Томас, Дордето слънцето се пръсне, Жанет 45, Пловдив, 2018
Дилън Томас, Коледата на едно дете в Уелс, Лист, София, 2019
Джордж Гордън Байрон, Манфред, Жанет 45, Пловдив, 2020
Уилям Шекспир, Ромео и Жулиета, Изток-Запад, 2020
Уилям Шекспир, Венецианският търговец, Изток-Запад, 2024

За него

Renaissance Refractions: Essays in honour of Alexander Shurbanov, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2001.
Peregrinations of the Text: Reading, Translation, Rewriting. Essays in Honour of Alexander Shurbanov, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2013.
Александър Шурбанов. Живот в думите
Специален брой на вестник „Литературен форум“, бр. 6, юни 2006 г. – броят е посветен на 65-а годишнина на Александър Шурбанов. Съдържа Третият Хамлет – интервю; Уилям Шекспир „Хамлет“ – откъси от новия превод; Гълъбът пред моя прозорец – стихотворения от предстояща книга; Ангели в подлеза – миниатюри

Награди и отличия

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за най-добър превод: 1975, 1981 и 1995 г.
Орден „Кирил и Методий“ – I степен, 1974 г.
Почетен доктор по литература на Университета на Кент, Великобритания – 1990 г.^[5]^[6]
Почетен доктор на Университета на Съри, Великобритания – 30 юли 1993 г.^[7]
Почетен знак на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента – 2001 г.
Голямата Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжовна култура, 2007 г.^[8]
Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“ за нов превод на „Хамлет“, 2007 г.^[9]
Почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство, 2013 г.^[10]^[11]
Национална литературна награда „Гео Милев“, 2015 г.^[12]
Голямата специална награда на Портал „Култура“ за „приноса на неговото поетично и преводаческо дело, дало на българската култура преводите на Уилям Шекспир, Джефри Чосър и Джон Милтън“, 2016 г.^[13]