Стивън Кинг
Очите на дракона (115)

115.

Гласът достигнал като по спирала до Питър, предаван от студения въздух след бурята. Бил слаб, но съвършено ясен.

— Отворете в името на краля!

В името на ада, имаш предвид, помислил си Питър.

Доброто храбро момче било станало добър храбър мъж, но когато чул този дрезгав глас и си спомнил продълговатото бяло лице и онези червеникави очи, винаги скрити в сянката на качулката, костите на Питър се смразили, а стомахът му пламнал. Устата му пресъхнала. Езикът му залепнал за небцето. Косата му се изправила. Ако някой някога ви е казвал, че да бъдеш добър и да бъдеш смел означава никога да не изпитваш страх, то той просто ви е излъгал. В този миг Питър бил толкова изплашен, колкото никога през целия си живот.

Това е Флаг и той е дошъл за мен.

Питър се изправил и за миг му се сторило, че краката му се подкосяват и той просто ще се свлече на пода. Смъртта чукала долу по вратата на надзирателите, за да я пуснат да влезе.

— Отваряйте! Размърдайте се, пияни свини такива! Безън, кучи сине!

Не бързай, повтарял си Питър наум. Ако бързаш, ще направиш грешка и ще работиш в негова полза. Още никой не се е затичал да му отвори. Безън е пиян, още преди вечеря беше пийнал порядъчно, а когато е дошло време за лягане, вероятно е бил вече като труп. Флаг няма ключ, в противен случай не би губил време в чукане. Така… стъпка по стъпка. Както си го планирал. Той първо трябва да влезе, а след това да изпълзи по всичките онези стъпала, а те са триста. Още би могъл да му се изплъзнеш.

Питър влязъл в спалнята си и издърпал острите железни гвоздеи, които прикрепвали недодяланата рамка на леглото му. Леглото се разпаднало. Питър грабнал една от страничните железни пръчки и се върнал в стаята. Бил измерил грижливо тази пръчка и знаел, че е по-дълга от ширината на прозореца му. Отстрани била доста ръждясала, но той смятал, че в средата е все още достатъчно здрава. Шегата наистина ще е горчива, ако въжето ми издържи, а желязото — не.

Бързо погледнал навън. Сега не видял никого, но бил забелязал три фигури да пресичат Площада малко преди да започне дивото блъскане на Флаг. Значи Денис е вербувал приятели. Дали и Бен е между тях? Питър се надявал, но не смеел истински да вярва в това. Кой бил третият? И за какво била количката? Все въпроси, за които нямал време тъкмо сега.

— Кучета проклети! Отворете вратата! Отваряйте в името на краля! Отворете в името на Флаг! Отворете вратата! Отваряйте…

В почти среднощната тишина Питър чул как дебелите като китка на ръка железни резета далече долу се издърпват. Предполагал, че вратата се е отворила, но до него не достигнал звук. Тишина…

…и изведнъж нечовешки, клокочещ писък…