Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 121гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri(18.09.2005)
Корекция
Mandor(2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. —Добавяне

82.

Момчето всъщност било мъж, но Арлън не бил употребил думата неоправдано, поне не тази нощ. Пейна забелязал, че момчето е премръзнало, но знаел и че само студът не може да накара никого да трепери така, както треперел Денис.

— Денис — навел се рязко напред Пейна, без да обръща внимание на болката в гърба, причинена от внезапното движение. — Случило ли се е нещо с краля?

Изведйъж в главата на стария Пейна нахлули страховити картини и ужасяващи възможности — кралят убит или от прекалено голямото количество вино, или може би от своята собствена ръка. Всеки в Делейн знаел, че младият крал често изпада в мрачни настроения.

— Не… ами… всъщност… не, но… не както вие смятате… както аз мисля, че смятате…

— Ела насам по-близо до огъня — отсечено наредил Пейна. — Арлън, не стой като заплес! Дай одеяло! Донеси две! Увий момчето преди да се е строполило мъртво като премръзнал бръмбар!

— Да, милорд — отвърнал Арлън. Той никога, през целия си живот, не се бил държал като заплес — знаел това, както го знаел и Пейна. Но усещал колко е сериозно положението и бързо излязъл. Смъкнал двете одеяла от собственото си легло — в лишената от слава селска колиба имало само още две и те били на Пейна — и ги занесъл там, където Денис се бил привел толкова близо до огъня, колкото било възможно без да се изгори на пламъка. Плътният лед, който покривал косата му, започвал да се топи и да се стича по бузите му като сълзи. Денис се загърнал с одеялата.

— А сега, чай. Силен чай. Чаша за мен и каничка за момчето.

— Милорд, останала ни е само половин кутия всичко на всичко…

— По дяволите колко ни е останало! Чаша за мен, каничка за момчето. — Той размислил и добавил: — Направи и за себе си една чаша, Арлън, а после ела тук и слушай.

— Милорд? — Дори цялото възпитание на Арлън не могло да го спре да не се учуди от всичко това.

— По дяволите! — изревал Пейна. — Да не би да искаш да ме накараш да повярвам, че вече си по-глух и от мен! Погрижи се за чая!

— Да, милорд — казал Арлън и отишъл да запари последния чай в къщата.