Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 121гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri(18.09.2005)
Корекция
Mandor(2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. —Добавяне

63.

Онова, което Бен Стаад още не бил разбрал косвено за новото си странно положение, открил на другия ден и то съвсем конкретно.

Бен откарал на пазара шест крави и ги продал на добра цена (на скотовъдец, който не го познавал, иначе цената нямало да е толкова добра). Той се запътил към вратите на града, когато група шляещи се мъже се нахвърлили върху него, като го наричали убиец, съучастник и други, дори още по-неприятни неща.

Бен яростно се съпротивлявал. Накрая те здравата го набили — били седмина, — но си платили за удоволствието с разкървавени носове, насинени очи и счупени зъби. Бен се надигнал и се запътил към къщи, където пристигнал след мръкване. Всичко го боляло, но той бил — като се вземе всичко предвид — доста доволен от себе си.

Баща му го погледнал само веднъж и разбрал точно какво се било случило.

— Кажи на майка ти, че си паднал — подхвърлил той.

— Добре, тате — казал Бен като знаел, че майка му изобщо няма да повярва на подобна история.

— И от днес нататък аз ще карам кравите на пазара, или зърното, или каквото имаме за продан… поне докато не дойдат банкерите и не ни измъкнат земята изпод краката.

— Не, тате — отвърнал Бен със същото спокойствие, с което бил казал добре. За младеж, който току-що е изял солиден бой, той наистина се намирал в доста странно настроение — всъщност Бен направо изглеждал весел.

— Какво искаш да кажеш с това „не“? — попитал смаяно баща му,

— Ако избягам или се скрия, те ще започнат да ме преследват. Ако не отстъпя, скоро ще им омръзне и ще се заемат с някой по-лесен спорт.

— Ако някой измъкне от ботуша си нож — казал Андрю, изразявайки на глас най-голямото си опасение, — няма да доживееш да ги видиш как им омръзва, Бени.

Бен прегърнал баща си и силно го притиснал.

— Човек не може да надхитри боговете — цитирал Бен една от най-старите делейнски поговорки. — Знаеш това, тате. И аз ще се бия за П… за който не ми позволяваш да споменавам.

Баща му тъжно го погледнал и рекъл:

— Ти никога няма да повярваш това за него, нали?

— Да — отвърнал без колебание Бен. — Никога.

— Май си станал мъж, докато не съм гледал — въздъхнал баща му. — Това е тъжен начин за възмъжаване, в схватки по пазарите с уличните хулигани. Но и за Делейн настанаха тъжни времена.

— Да — съгласил се Бен. — Тъжни времена настанаха.

— Боговете да са ти на помощ — рекъл Андрю, — а да са на помощ и на това нещастно семейство.