Стивън Кинг
Очите на дракона (142)

142.

Дали те всички живели щастливо след това?

Не. Никой не би могъл да го направи, независимо какво се разправя в приказките. Те имали своите добри дни, както ги имате и вие, имали и своите лоши дни, за които вече знаете. Имали своите победи, както всеки от вас, но имали и поражения, които също са ви известни. Имало дни, когато се срамували, защото знаели, че не са дали най-доброто от себе си, но имало и дни, когато знаели, че са постъпили така, както боговете искат от тях. Опитвам се да ви кажа, че те живели толкова добре, колкото могли, всеки от тях и всички те. Някои живели по-дълго от другите, но до един живели честно и храбро и аз ги обичам всичките и не се срамувам от обичта си.

Томас и Питър отишли заедно при новия Върховен съдия на Делейн и Питър отново бил заведен в тъмницата. Вторият му престой като затворник на кралството продължил много по-кратко от първия, само два часа. На Томас му били необходими тъкмо петнайсет минути, за да разкаже историята си и Върховният съдия, който бил назначен с одобрението на Флаг и бил плашливо дребно човече, имал нужда от още час и три четвърти, за да се увери, че злият магьосник наистина си е отишъл.

Тогава всички обвинения отпаднали.

Същата вечер всички те: Питър, Томас, Бен, Нейоми, Денис и Фриски, се срещнали в старата стая на Питър. Питър налял вино на всички, дори на Фриски в една паничка. Само Томас отказал виното.

Питър искал Томас да остане при него, но Томас настоявал, и с право, мисля аз, че ако остане поданиците щели да го разкъсат, заради онова, което позволил да се случи.

— Ти беше дете — възразил Питър, — държано в подчинение от едно всемогъщо и ужасно създание.

С тъжна усмивка Томас отвърнал:

— Това отчасти е истина, но хората едва ли ще си го спомнят, Пийт. Те ще помнят само Томас Носителя на данъци и ще дойдат за мен. Мисля, че биха минали и през стената, за да се доберат до мен. Флаг изчезна, но аз съм тук. Главата ми е глупава, но съм решен да я нося на раменете си поне още малко. — Замълчал, поколебал се и продължил: — Най-добре ще е, ако си тръгна. Моите ревност и омраза бяха като треска. Вече ги няма, но след няколко години, прекарани в сянката ти, докато управляваш, може и да се върнат. Опознал съм себе си поне малко, както виждаш. Да, малко. Не. Трябва да си тръгна, Питър, и то още тази нощ. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Но… къде ще отидеш?

— Ще тръгна да го търся — просто отвърнал Томас. — На юг, струва ми се. Може би някой ден ще се срещнем пак, а може би — не. Ще тръгна да го търся на юг… Много, неща тежат на съвестта ми и много имам да изкупвам.

— Кого ще търсиш? — попитал Бен.

— Флаг — отвърнал Томас. — Той си отиде оттук, но е някъде другаде. В този свят или не, но е някъде там. Знам го, усещам отровата му във въздуха. Изчезна в последната секунда, знаете това, както го знам и аз. Ще го открия и ще го убия. Ще отмъстя за нашия баща, но ще изкупя и своя голям грях. Ще тръгна първо на юг, защото усещам, че е там.

— Но кой ще дойде с теб? Аз не мога, тук трябва да се направи толкова много! Но как да те оставя да тръгнеш сам? — рекъл Питър. Той изглеждал твърде угрижен и ако сте виждали карта от онези дни, бихте разбрали загрижеността му, защото югът не бил нищо друго, освен огромно бяло петно върху картите.

За тяхна всеобща изненада, Денис се обадил:

— Аз ще отида, господарю мой.

Двамата братя смаяни го погледнали. Бен и Нейоми също се обърнали, а Фриски вдигнала глава от виното, което лочела с радостен ентусиазъм (харесвала й миризмата, която била прохладна и кадифено-пурпурна — не чак толкова хубава като вкуса, но почти).

Денис силно се изчервил, но не отстъпил.

— Ти винаги си бил добър господар, Томас, и — моля за извинение крал Питър, нещо в мен ми казва, че все още си моят истински господар. Пък и откакто намерих онази мишка и те пратих в Иглата, кралю мой…

— Глупости! — възкликнал Питър. — Всичко това е забравено.

— Само че не и от мен — упорито отвърнал Денис, — Може да кажеш, че също съм бил млад и не съм разбирал много, но аз имам свои собствени грешки за изкупване.

Той погледнал свенливо към Томас.

— Ще дойда с теб, господарю Томас, ако ме приемеш и ще бъда до теб в твоето търсене.

Почти разплакан, Томас отвърнал:

— Ще те приема с радост, добри ми, скъпи Денис. Само се надявам, че можеш да готвиш по-добре от мен самия.

Те тръгнали същата нощ, под прикритието на тъмата. Две фигури, които се придвижвали пеша, с вързопи от провизии на гърба, потеглили на дълъг път в нощта. Обърнали се веднъж назад и махнали с ръка.

Другите трима им отвърнали. Питър плачел така, сякаш сърцето му щяло да се скъса. Всъщност той си мислел, че точно това и ще стане.

Никога повече няма да го видя, шепнел си наум.

И така, може би щели да се видят отново, а може би — не. Но аз по-скоро мисля, че щели да се видят. Всичко, което мога да ви кажа, е, че Бен и Нейоми накрая се оженили, Питър управлявал дълго и справедливо, а Томас и Денис преживели много и странни приключения, срещнали отново Флаг и смело се изправили срещу него.

Но стана късно, а това вече е друга приказка, за друг ден.