Харуки Мураками
Хроника на птицата с пружина (54)

25.
Триъгълни уши

Камбанки на шейна

Цял лен четох за Манждоу-го. Не се налагаше да бързам да се прибирам. Смятах, че вероятно ще закъснея, и затова сутринта, преди да изляза, дадох на Скумрия суха котешка храна за два дни. Котаракът не я обичаше, но поне нямаше да умре от глад. Ето защо мисълта да се затътря у нас стана още по-непривлекателна. Искаше ми се да легна и да поспя. Извадих от гардероба възглавница и одеяло, сложих ги на канапето в „пробната“ и угасих осветлението. После легнах, затворих очи и започнах да си мисля за Скумрия. Исках да заспя с мисълта за котарака. Ето нещо, което се беше върнало при мен. Котаракът беше успял да си дойде от много далеч. Това си беше благословия. Докато лежах със затворени очи, си мислех колко меки са възглавничките на лапите му, за студените му триъгълни уши, за розовия език. Представих си как той се е свил на кълбо и спи спокойно. Усетих с дланта си топлината му. Чух равномерното му дишане. Бях много по-изнервен от друг път, но скоро ме споходи сънят, дълбок сън без сънища.

Събудих се посред нощ. Стори ми се, че някъде в далечината чувам камбанки на шейна — като фонова коледна музика.

Камбанки на шейна ли?

Седнах на канапето и затърсих опипом ръчния си часовник върху масичката. Светещите стрелки показваха един и половина. Явно съм спал по-дълбоко, отколкото бях очаквал. Застинах и се ослушах, но единственият звук, който чух, беше слабото глухо туптене на сърцето ми. Може би само ми се е сторило, че чувам камбанки на шейна. Може би все пак съм сънувал. За всеки случай реших да проверя къщата. Нахлузих пантофите и отидох в кухнята. Когато излязох оттам, звукът се чу по-ясно. Наистина беше като камбанки на шейна и май идваше откъм кабинета на Канела. Застанах при вратата и се ослушах, сетне почуках. Докато съм спал, Канела може би се беше върнал в „резиденцията“. Но отговор не последва. Открехнах вратата и надзърнах вътре.

Някъде на височината на кръста ми видях в мрака белезникаво сияние с четвъртита форма. Светеше екранът на компютъра, а сигналът му (нов сигнал, който не бях чувал дотогава) наподобяваше камбанки на шейна. Компютърът ме викаше. Сякаш привлечен от него, седнах пред сиянието и прочетох съобщението върху екрана:

Има достъп до директорията „Хроника на птицата с пружината“. Избери файл (1 — 16).

Някой беше включил компютъра и отворил достъп до файловете със заглавие „Хроника на птицата с пружината“. В „резиденцията“ не би трябвало да има никой освен мен. Дали системата не беше задействана извън къщата? Можеше да го направи само Канела. „Хроника на птицата с пружината“ ли?

Леката бодра музика като от камбанки на шейна продължи да звучи от компютъра, сякаш беше коледна сутрин. Сякаш ме подканяше да избера. След известно колебание, кой знае защо, си харесах 8. Звънтежът веднага заглъхна и файлът се отвори върху екрана като хоризонтален свитък с рисунки.