Камила Лекберг
Немското дете (122)

Фелбака, 1945 г.

Месеците след смъртта на баща й бяха объркващи и мъчителни. Майката на Елси продължи да изпълнява ежедневните си задачи и правеше каквото се изискваше от нея, но нещо липсваше. Сякаш Елоф бе отнесъл част от Хилма със себе си и Елси вече не можеше да познае майка си. Все едно бе загубила и нея, не само баща си. Намираше утеха единствено в нощите, които споделяше с Ханс. Веднага след като майка й отидеше да си легне, Елси се измъкваше по стълбите и се сгушваше в прегръдката му. Осъзнаваше, че това не е правилно. Знаеше, че може да има последици, които няма да може да загърби. Но не можеше да се въздържи. През часовете, в които лежеше до него под завивките, облегната на едната му ръка, докато с другата той нежно галеше косите й — само в тези часове светът отново беше цял. Когато се целуваха и страстта, вече толкова позната и все пак изненадваща, ги изпълваше изцяло, не можеше да разбере как е възможно това да е грешно. В един свят, който би могъл толкова внезапно и брутално да бъде разрушен от една мина, как може любовта да бъде грешна?

Ханс беше като дар свише и когато ставаше дума за чисто практически неща. Парите им създаваха големи тревоги сега, когато баща й бе мъртъв. Успяваха да се справят единствено защото Ханс пое допълнителни смени на лодката и им даваше всяка стотинка от възнаграждението си.

Понякога Елси се чудеше дали майка й разбира, че тя се промъква на долния етаж, за да се среща с Ханс през нощта, но е решила да си затваря очите, защото не можеше да си позволи да постъпи по друг начин.

Елси прекара ръка по корема си, докато лежеше в леглото до Ханс, заслушана в равномерното му дишане. Преди седмица бе разбрала, че е бременна. Не възнамеряваше да стане така, но пое риска и независимо от обстоятелствата се чувстваше обзета от пълно спокойствие. В края на краищата, носеше детето на Ханс, а нямаше никой друг в света, на когото да вярва повече. Още не му бе съобщила, но дълбоко в себе си знаеше, че няма да има проблем, че той ще се зарадва, като чуе новината. Че ще си помагат един на друг и по някакъв начин ще се справят.

Елси затвори очи, отпускайки ръка върху стомаха си. Някъде вътре имаше едно малко същество, създадено от тяхната любов. Нейната и на Ханс. Как може това да не е редно? Как може тяхното дете да бъде грях?

Заспа все още с ръка върху корема си и с лека усмивка на устните.