Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (30)

29.

Кавгата избухна сутринта, след като Майкъл се върна от болницата. Беше кратка, но много остра. Леони сервира закуска на двамата мъже. Когато свършиха, Крийси погледна Майкъл и каза:

— Отивай да сложиш плувките и влизай в басейна.

Леони миеше съдовете. Тя се обърна изумена:

— Какво!

Крийси все още гледаше Майкъл. Той каза спокойно:

— Не се предавай, слез долу. Направи само четири дължини, бавно, но после остани във водата половин час. Седни на стъпалата и водата да стига до брадата ти.

Леони се приближи към масата, от ръцете й капеше вода.

— Ти да не си луд?

— Давай — каза Крийси на Майкъл. — Идвам след малко.

Младежът напусна кухнята.

Леони застана пред Крийси с ръце на хълбоците, очите й излъчваха смес от неверие и гняв.

— Да не си луд? — повтори тя.

Крийси въздъхна и я погледна в лицето.

— Ти да не си лекар? — попита той.

— Не.

— Обучена медсестра?

— Не.

— Да имаш опит с огнестрелни рани?

— Не, нямам — тросна се тя. — Но говорих с доктор Греч вчера по телефона, след като тръгнахте от болницата. Той каза, че Майкъл трябва да почива пълноценно и да не се напряга.

— Той е много добър лекар, но няма почти никакъв опит с огнестрелни рани — възрази Крийси.

— О — рече тя пренебрежително. — Значи си по-добър от един доктор?

— В този случай, може би да — отвърна спокойно той.

Тя се обърна и тръгна към кухненската врата:

— Е, аз няма да позволя това. — Тонът й бе категоричен.

По-късно си спомни колко бързо бе действал той. Не беше направила и две крачки, когато ръката му хвана нейната над лакътя, достатъчно силно, за да я заболи.

— Ти няма да се месиш. — Той я обърна към себе си, гласът му все още беше тих. — Ако се намесиш, ще напуснеш тази къща и острова незабавно и няма да се върнеш. Нали знаеш какво значи това? Няма да носиш със себе си и писмо от нотариата… знаеш условията на нашия договор.

Тя го гледаше в лицето, очите й се изпълниха с омраза. После сякаш изплю думите си:

— Ти си гадно копеле. Защо се отнасяш с него така?

— Това е за негово собствено добро. Изцяло — отвърна той напълно равнодушно и направи жест със свободната си ръка: — Този басейн е пълен с морска вода, а морската вода е лековита за раните, от нея те зарастват по-бързо. Упражнението е много леко. Ще гледам да плува много бавно. Всеки ден ще прави по още малко и след месец ще бъде напълно във форма. Повярвай ми, разбирам от тези неща.

— Защо е тази припряност? — сопна се тя. — Защо не го оставиш сам да прецени.

— Защото огнестрелната рана не е като другите. Освен физическа, тя е и психическа. Ако се мотае и не прави нищо, това ще се отрази на мисълта му.

— Защо изобщо правиш всичко това? — попита тя злостно. — Защо го обучаваш с тези оръжия и на какво ли не още. В края на краищата, той е само едно момче.

— Той не е момче! — Гласът му се извиси гневно. — Но отново ще бъде, ако го разглезите, след всичко, през което премина.

Тя се изсмя подигравателно.

— Разглезен! За бога, ти дори не ми позволи да го посетя в болницата, както и другите. Замислил ли си се за това момче?

— Той е мъж — сопнато отговори Крийси. — И си спомни договора. Никакви въпроси.

— Ти си копеле — изсъска тя. — И ми причиняваш болка.

Той отпусна ръката й, отдръпна се и каза:

— Решавай, или ще се примириш, или напускаш начаса.

— Няма да напусна — отговори тя настървено, — но ще се преместя в другата спалня. Едва издържам да стоя в една стая с теб, да не говорим в едно легло, въпреки че никога не ме докосваш.

Тя се обърна и излезе от кухнята.

След като премести дрехите си в другата спалня, тя излезе във вътрешния двор. Майкъл седеше в басейна и водата стигаше до брадата му. Крийси бе седнал на ръба близо до него, с крака във водата. Говореха си тихо.

Леони се приближи и каза грубо:

— Аз излизам. Ще се върна навреме, за да приготвя обеда.

Майкъл вдигна поглед, усмихна й се успокоително:

— Не се тревожи, Леони, направих четири дължини и се чувствам добре.

Крийси не каза нищо, просто гледаше надолу, към водата.

 

 

Лора миеше теракотения под на хола, когато Леони влезе, отмятайки мрежата против мухи.

Лора видя израза на лицето й и веднага попита:

— Какво се е случило?

— Мразя това копеле — каза Леони. — Съжалявам, Лора, но ти си единственият човек на този тъп остров, с когото мога да говоря. — После избухна в сълзи.

Пет минути по-късно те седяха във вътрешния двор. Лора наливаше кафе, а Леони изливаше мъката си.

Лора слушаше мълчаливо. Слушаше как е станало всичко. Театралната агенция, брачният договор, който включва шестмесечна уговорка и регистрираната сватба. Също и пълната липса на какъвто и да е физически контакт между Крийси и Леони.

— Накрая ще убие момчето — завърши тя с горчивина. — Това копеле няма сърце… абсолютно е безсърдечен.

— Той има сърце — отговори Лора нежно. — Просто обикновено го държи студено и заключено.

— Е, що се отнася до мен — изсумтя Леони, — ключовете са захвърлени надалече. Бих напуснала още днес, ако не беше Майкъл. Дори ако това означава да изгубя апартамента си в Лондон. Какво ли може да е намислил за момчето?

— Не знам — отговори Лора, — но в някои отношения Майкъл доста прилича на Крийси. — Вдигна рамене и каза: — Преди злополуката не бях те виждала да проявяваш някакви чувства към Майкъл. Очевидно това те е променило, иначе сега нямаше да бъдеш тук. По-добре се запитай какви са всъщност чувствата ти към него.

Настъпи мълчание. Леони погледна към Комино, после се изсмя нерадостно:

— Майчински — промълви. — Не мога да повярвам, но мислите ми са абсолютно майчински.

Лора се усмихна и наля още кафе.

— Това е естествено. Ти седя будна две нощи и гледа момче, за което мислеше, че ще умре. Плака ли, когато разбра, че той ще живее?

— Да.

— Стоя ли край леглото му часове наред, държейки ръката му, след като той дойде в съзнание?

— Да.

— Значи е естествено. Ти гледаш на него като на малко момче, което замества собствения ти син, а Крийси гледа на него като на мъж. Затова го мразиш.

— Какво да правя? — попита тъжно Леони.

Гласът на Лора се оживи:

— Ще спазваш шестмесечния си договор. Няма да се намесваш в лечението, което прилага Крийси. Повярвай ми, на този етап той знае най-добре. Два пъти в живота му съм го лекувала и съм го връщала от ръба на смъртта. Точно в тази къща. Може би лекувала е твърде силна дума, но му готвех хубава и здравословна храна и го наблюдавах как се съвзема. Знае какво може и не може да понесе човешкото тяло.

— Животът в тази къща ще стане ад — каза Леони.

— Само ако ти го направиш. Познавам Крийси. Той ще се държи, сякаш никога не е имало спор. Животът ще продължи по същия начин, както и преди злополуката, но всичко зависи от теб.

— Ако знаех нещо за него — негодуваше Леони, — щеше да ми е по-лесно, но той никога не говори за себе си, нито пък другите. Той е просто един робот.

Лора потупа Леони по рамото и рече успокоително:

— Не е минало достатъчно време. Крийси не бива да научи, че си ми казала за брачната уговорка. — Усмихна се. — Но ако те попита, кажи му, че си ми казала, че е копеле. Той ще го приеме.

Леони изнурено й се усмихна.

— Дъщеря ти сигурно го е обичала много. Или е била много по-търпелива от всички, които познавам.

— О, тя наистина го обичаше много — възкликна Лора. — И, повярвай ми, не беше по-търпелива от мен. А както всички знаят, аз не съм от търпеливите. Истина е, че той я обичаше също. И каквото и да направи Крийси, то винаги ще е безпогрешно. А сега трябва да се заловя отново за досадната домашна работа, на този остров светът все още принадлежи на мъжете.

Леони стана, целуна я по бузата и каза топло:

— Благодаря, Лора, ще се опитам да последвам съвета ти.

Лора я изпрати през къщата до входната врата.

— Ще се видим в събота вечер.

— В събота вечер?

— Да, ще се съберем по случай годежа на Джоуи, горе в къщата на родителите на Мария, в Надур. Ще бъде хубаво парти.