Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (55)

54.

Беше пролет, един късен следобед, когато сенатор Джеймс С. Грейнджър бе извикан в Белия дом.

Въведоха го в Овалния кабинет. Президентът го поздрави топло и саморъчно му наля уиски със сода. Къртис Бенет също беше там, сърбаше питие и изглеждаше сериозен и изпълнен с очакване.

Когато всички се разположиха, президентът каза:

— Джим, имаме заключителен доклад, че НФОП-ГО са отговорни за атентата над Локърби. Разбира се, използвали са либийци, сирийци и вероятно няколко души на свободна практика. Но те стоят в дъното. — Президентът се наведе напред и продължи строго. — Ти знаеш трудностите при изпълнение на заповед за арест. Трябва да си спомниш също и обещанието, което ми даде преди няколко месеца, когато поиска да наредя на директора да освободи охраната ти. Аз се съгласих. Обеща ми, че когато те помоля да сътрудничиш на ФБР, ще го сториш.

— Спомням си, господин президент — съгласи се Грейнджър.

— Сега те моля, Джим.

— Разбира се, ще удържа обещанието си — потвърди сенаторът.

— Добре. — Президентът се обърна към Бенет: — Къртис, не искам да знам нищо. Не искам да знам, че сенаторът е замесен по какъвто и да е начин. Дори не искам да знам, че този разговор изобщо се е състоял някога. Не искам никакви Уотъргейти, Ирангейти и всякакви други гейти. Наясно ли си с това?

— Да, господин президент — кимна твърдо Бенет.

— Не искам никакви бележки за вътрешно ползване да циркулират из ЦРУ, в които да бъдем споменавани аз или сенаторът. Искам само да получа един ден рапорт, че тези мъже са арестувани или елиминирани от трета, неизвестна организация.

— Добре, господин президент.

Президентът кимна, обърна се към Грейнджър със строга усмивка и запита меко:

— Сега ми кажи, Джим, как ще гласуваш утре по данъчния проектозакон?

— Разбира се, господин президент — подсмихна се Грейнджър.

Час по-късно Грейнджър и Бенет се усамотиха в един от кабинетите на Белия дом. Около половин час Грейнджър проучваше окончателния доклад на ЦРУ по атентата в Локърби. Водеше си бележки в един тефтер. Когато свърши, вдигна поглед и попита:

— Сигурен ли си, че имате безрезервното сътрудничество на Мосад?

Бенет вдигна рамене.

— Сигурен съм, че имаме всичко, което те дават на ФБР. Това е единственото, в което съм сигурен.

— А какво за Би Ен Ди и МИ-6?

— Важи същото, но съм по-сигурен в МИ-6. След като самолетът се разби над Великобритания и уби някои от нейните граждани, сега те имат по-силен мотив. Работим заедно по проблема. Сега, сенаторе, кажи ми за Крийси и за това какви ги вършите.

Грейнджър затвори доклада и прибра бележника си.

— Къртис, през последните месеци Крийси подготвяше екипа си. Не знам какъв е този екип и кой влиза в него, но е нещо като екипа, който той изпрати да наглежда мен. Бих казал, че има добър шанс да раздаде правосъдие.

— Ще се съглася с това — измърмори примирено Бенет. — Знаеш ли какво точно ще предприеме?

— Не — отговори Грейнджър. — Нито пък аз. Аз имам две задачи. Едната е да осигуря половината от парите, а другата — да му предавам всяка информация, на която се натъкна — потупа бележките си: — Мисля да отида на онзи конгресен пикник в Европа в четвъртък. Ще си уредя среща с Крийси и ще му предам това. Кога ще започне, можем само да гадаем. Според този доклад, Ахмед Джибрил се е преместил в тренировъчния лагер извън Дамаск. Неговият син Джихад също е там. Кхалед е видян за последен път преди три седмици в Триполи, Либия. Къртис, искам да разполагам с всеки нов рапорт в момента, в който пристигне. Не искам Крийси да мисли, че е сам.

— Той няма да бъде сам — твърдо отговори Къртис и събра книжата си.