Хиляда и една нощ (103)

Приказка за Александър Двурогия

Разказват, че Александър Двурогия видял някакви бедняци, които си нямали нищичко от този свят, а копаели гробовете на мъртъвците си пред вратите на домовете си. Те се грижели за тези гробове, плевели ги, редовно ги посещавали и възхвалявали Всевишния. Хранели се само с треви и земни плодове. Александър изпратил един от своите подчинени да повика техния цар. Той обаче не отговорил на поканата, а рекъл:

— Че аз нямам нужда от него!

Двурогия отишъл сам при него и запитал:

— Как живеете? Не виждам при вас нито злато, нито сребро, нито земни блага!

— Никой не се насища на земни блага! — казал царят.

— А защо копаете гробовете пред домовете си?

— За да бъдат надгробните камъни пред очите ни и постоянно да ни напомнят за смъртта, да не забравяме, че ни чака отвъдният свят, съблазните на този свят да напуснат сърцата ни и да не грешим в тяхно име за сметка на молитвите ни!

— А защо се храните с трева?

— Защото не щем да превръщаме стомасите си в гробове на животните! — царят протегнал ръка, измъкнал отнякъде човешки череп, сложил го пред Александър и запитал: — Знаеш ли, Двуроги, кой беше това?

— Не! — отговорил Александър.

— Този череп бе на един цар! Той потискаше поданиците си, гнетеше всички бедни хора, цялото време събираше сладките останки на този свят! Сега адът е негов дом! Това е неговата глава! — протегнал пак ръка, измъкнал друг череп и казал: — Това също бе един земен цар. Той бе справедлив към хората си, милостив към своя народ и царство. Бог взе душата му и я постави на възвишено място в рая! — после поставил ръка върху главата на Александър и запитал: — А ти кой от двамата си?

Разплакал се горчиво Двурогия и възкликнал:

— Ако искаш, стани ми приятел! Давам ти власт, ще разделя царството си с тебе!

— Уви, нямам такова желание! — отвърнал царят на бедняците.

— И защо?

— Защото заради богатството и заради царството, които ми даваш, всичко ще станат мои врагове. А сега всички са мои приятели, защото знаят, че нямам желание за нищо от този свят, не гоня нищо, беден съм и това ми стига!