Хиляда и една нощ (137)

Приказка на третия везир за това, как две села се сбили за капка мед

Един ловец бил на лов за животни из равнината. Един ден се вмъкнал в планинска пещера и намерил там дупка, пълна с мед. Събрал той малко мед в меха, който носел, понесъл го на рамене и влязъл с него в града. До него притичвало и ловното му куче. То му било много скъпо. Спрял ловецът пред един дюкян на продавач на олио и му предложил меда. Купил го дюкянджията, отворил меха и извадил малко мед да го види. От меха капнала капка. Събрали се над нея мухи, наскачали и птици. Дюкянджията пък имал котка. Тя скочила срещу птичките. Видяло я кучето на ловеца, скочило върху котката и я удушило. Скочил дюкянджията срещу кучето и го убил. Скочил ловецът срещу дюкянджията и го убил. Скочили съселяните на дюкянджията срещу ловеца и го убили. Чули съселяните на ловеца какво е станало, грабнали оръжията си и се нахвърлили срещу комшиите си. Сблъскали се, развъртели мечовете, много хорица изпогинали…

* * *

Изслушал царят думите на везира си и те го отказали от взетото решение. На четвъртия ден неволницата отново влязла при царя, целунала земята пред него и викнала:

— Царю честити! Ти остана несправедлив към мен и си затвори очите пред вината на моя враг, защото той е твой син и е кръв от сърцето ти! Но всемогъщият Аллах ще ми даде победа над него така, както е дарил победа на царския син над бащиния му везир!

— А как е станало това? — запитал царят.

И тя заразказвала: