Хиляда и една нощ (155)

Приказка за тригодишното момче

Живял някога разпътен мъж. Чул той за някаква хубава жена, която не живеела в неговия град. Отишъл в нейния град, взел дарове. Стигнал до къщата й и влязъл. Тя го посрещнала с уважение и почит и гостоприемно му предложила ядене и пиене. Тази жена имала тригодишно момченце, оставила го при него и се заела да поприготви това-онова. А пък той й рекъл:

— Хайде да си полегнем!

— Детето стои и гледа! — рекла тя.

— Че това е малко дете — нищо не разбира, нищо не говори!

— Ако знаеш как схваща всичко, нямаше така да говориш!

Когато забелязало, че оризът се е сварил, детето заплакало силно.

— Защо плачеш, чедо? — запитала майката.

— Сипи ми ориз и го полей с масло! — отговорило то.

Майката му сипала ориз, поляла го с масло, момчето хапнало и пак заплакало.

— Защо плачеш, чедо? — запитала майката.

— Сложи ми в него и захар, мамо! — помолило детето.

А човекът се ядосал и възкликнал:

— Ти си едно лошо хлапе!

— За бога, ако тук има някой лош човек — това си ти! — рекло детето. — Ти се мори да пътуваш от един град в друг, само и само да търсиш разврат! А аз плачех, защото нещо ми падна в окото, сълзите ми го измъкнаха, хапнах си ориз с масло и захар и сега съм сит! Кой от нас е лошият?

Мъжът се засрамил от думите на момченцето. После му дошло вдъхновение, станал начаса достоен човек и без да посегне на жената, се върнал в своя град.