Хиляда и една нощ (88)

Приказка за глупавия учител

По повод на глупостта на началните учители се говори, че сред тези плиткоумници имало и един богослов, който си седял в своята стаичка. Веднъж при него влязъл пътник. Разговорили се и пътникът разбрал, че си има работа с умна глава — богослов, граматик, езиковед, поет, литератор, разбран и мил. Казал си: „А уж разправят, че онези, които учат младежта в домашните си училища, не са напълно с всичкия си“.

— Бъди ми гост тази нощ! — поканил го богословът.

Човекът се съгласил. Богословът донесъл храна, двамата яли и пили, после седнали на разговорка чак до първи петли. Домакинът приготвил за госта си постеля и се качил в харема си. Гостенинът легнал и се приготвил за сън. Но изведнъж дочул откъм харема силни викове. Попитал какво става. Казали му, че домакинът му е в предсмъртна агония.

Той влязъл при богослова и видял, че е припаднал, а кръвта му изтича. Напръскал лицето му с вода. Домакинът се посъвзел и гостът попитал:

— Какво става? Нали се качи в харема здрав и читав!

— Излязох от стаята ти, седнах и се замислих над творенията на Всевишния! — отвърнал домакинът. — Казах си: „Всичко, което Бог е създал, е от полза за човека! Той ни е дал ръце да хващаме, крака да ходим, очи да виждаме, уши да слушаме. Само тези две наши яйца са без никаква полза!“ Взех бръснач и ги отрязах! Ето какво ми дойде до главата!

Гостът си рекъл: „Право казват, че ония, които учат младежта на ум и разум, не са с всичкия си, макар да са сведущи в океана на богословските науки!“