Хиляда и една нощ (187)

Приказка за глупака

Разправят също, че някакъв глупак си вървял по пътя, държал поводите на магарето си и го влачел след себе си. Видели го двама хитреци и единият рекъл на другия:

— Аз ще взема магарето на този човек!

Пристъпил зад магарето, снел му тихомълком юздата, дал го на приятеля си, сложил юздата на собствената си глава и тръгнал зад глупака. Обърнал се той и видял, че юздата е на главата на човек.

— Ти какво си? — запитал той.

— Аз съм твоето магаре и историята ми е една чудесия! — отговорил хитрецът. — Имах праведна стара майка. Един ден се върнах пиян у дома и тя ми каза: „Синко, покай се пред всевишния Аллах за този грях!“ Грабнах една тояга и я ударих. Тя ме прокълна и Всевишният ме превърна в магаре. Така попаднах в ръцете ти. Но сигурно днес сърцето на майка ми се е смилило, помолила се е и Аллах ми върна човешкото лице!

— Ти, братко, трябва да ми простиш за всичко, което правех с тебе, когато те възсядах и те впрягах! — възкликнал глупакът.

Пуснал го да си ходи и се върнал у дома, изгубил ума и дума от вълнение.

— Къде е магарето? — запитала жена му.

Глупакът й разказал какво било станало с магарето. После постоял няколко дни без работа, но накрая тя му викнала:

— Докога ще стоиш без работа вкъщи? Я иди на пазара, купи ново магаре, за да има с какво да ни вадиш хляба!

Отишъл човекът на пазара и що да види — магарето му изложено за продан! Познал го, пристъпил към него, навел се над ухото му и прошепнал:

— Горко ти, проклетнико! Сигурно пак си започнал да пиеш и да биеш майка си! Но, за бога, за нищо на света вече няма да те купя!

Оставил го и си тръгнал по пътя…