Р. Л. Стайн
Добре дошли в лагер „Кошмар“ (17)

17

През нощта се унесох в неспокоен сън и често се будех. Въпреки че бях дръпнал одеялото до брадата си, усещах хлад. И страх.

Чувствах се ужасно странно с две непознати момчета, които спяха в леглата на Джей и Колин. Притеснявах се за приятелите си, които ги нямаше.

Какво се беше случило с тях? Защо не се върнаха?

Докато се въртях в горното легло, чух виене в далечината. Вой на животни, който може би идваше от Забраненото бунгало. Протяжен, страховит вой, който вятърът донасяше през отворения прозорец на бунгалото.

В един момент си помислих, че чувам да пищят деца. Седнах в леглото и се заслушах.

Дали бях сънувал ужасяващите писъци? Бях толкова уплашен и объркан, че ми беше трудно да различа реалността от съня.

Минаха часове, докато отново заспя.

Когато се събудих, навън беше сива, навъсена утрин, въздухът беше тежък и студен. Сложих си бански и тениска и хукнах да намеря Лари. Трябваше да разбера какво се е случило с Джей и Колин.

Безуспешно го търсих навсякъде. Лари не се появи на закуска. Никой от другите лагерни помощници не знаеше нищо. Франк, помощникът, който беше повел двамата ми приятели на похода с колела, също го нямаше.

Най-сетне открих Лари при реката, където подготвяше за пътешествието ни едно дълго метално кану.

— Лари, къде са те? — извиках задъхано.

Той ме изгледа, държейки греблата на кануто. На лицето му се изписа недоумение.

— Моля? Крис и Томи ли? Ще дойдат скоро.

— Не! — извиках аз и го хванах за ръката. — Джей и Колин! Къде са? Какво се случи с тях, Лари? Трябва да ми кажеш!

Здраво стиснах ръката му. Едвам си поемах дъх. Усещах кръвта да пулсира в слепоочията ми.

— Трябва да ми кажеш! — повторих с писклив глас.

Той се измъкна от хватката ми и остави греблата да паднат до кануто.

— Нищо не знам за тях — тихо отвърна той.

— Но Лари!

— Наистина не знам — повтори със същия тих глас. Чертите на лицето му омекнаха. Сложи ръка на треперещото ми рамо. — Знаеш ли какво, Били — каза той, вперил поглед в очите ми, — ще попитам Чичо Ал веднага щом се върнем от пътешествието. Става ли? Ще разбера и ще ти кажа. Когато се върнем.

Вторачих се в него, като се опитвах да установя дали е искрен.

Не можех да преценя. Очите му бяха спокойни и студени като мъниста.

Той се наведе напред и бутна кануто към плитката вода на реката.

— Вземи една от онези спасителни жилетки — каза той и посочи купчината сини гумени жилетки зад гърба ми. — Вържи си я. После скачай тук.

Направих както ми нареди. Видях, че нямам избор.

Крис и Томи пристигнаха тичешком няколко секунди по-късно. Безропотно изпълниха нарежданията на Лари и си вързаха спасителните жилетки.

Минути по-късно четиримата, седнали с кръстосани крака в дългото, тясно кану, се понесохме бавно по реката.

Небето беше пепелявосиво, слънцето се беше скрило зад тъмни купести облаци. Кануто подскачаше върху реката. Течението беше по-силно, отколкото си мислех. Започнахме да набираме скорост. Ниските дървета и храсти по реката бързо се изнизваха покрай нас.

Лари седеше отпред на кануто с лице към нас. Показа ни как да гребем, а реката ни отнасяше все по-надалече.

Гледаше ни внимателно със смръщено лице, докато тримата се опитвахме да влезем в ритъм, така както ни беше показал. Накрая, когато най-сетне изглежда успяхме, Лари се усмихна и внимателно се обърна.

— Слънцето се опитва да се покаже — каза той с глас, приглушен от силния бриз над бълбукащата река.

Погледнах нагоре. Небето изглеждаше по-тъмно отпреди.

Лари остана с гръб към нас, като ни остави тримата да гребем. Никога преди не бях гребал с кану. Беше по-трудно, отколкото си представях. Но щом влязох в ритъм с Томи и Крис, вече започна да ми харесва.

Тъмната вода се разбиваше в носа на кануто и се разпръскваше настрани като бяла пяна. Течението стана по-силно и набрахме скорост. Въздухът все още беше студен, но ритмичното гребане ме затопли. Не след дълго усетих, че вече се потя.

Минахме край заплетени дървета с жълтеникави и сивкави стволове. Реката внезапно се раздели на две и ние загребахме към левия ръкав. Лари отново се включи в гребането, за да избегнем високите скали, които стърчаха между двата речни ръкава.

Кануто подскачаше и цопваше. Подскачаше и цопваше. Отстрани нахлу студена вода.

Небето стана още по-мрачно. Зачудих се дали не идва буря.

Когато реката се разшири, течението стана по-бързо и по-силно. Направо нямаше нужда да гребем. Течението вършеше същата работа.

Реката тръгна по нанадолнище. Широки вълни от разпенена бяла вода караха кануто да подскача и да се друса.

— Наближаваме бързеите! — извика Лари, като направи ръцете си на фуния пред устата, за да го чуем. — Почакайте! Стана доста бурно!

Усетих присвиване от страх, когато ме обля вълна ледена вода. Кануто се издигна върху голяма вълна разпенена вода и после тежко падна.

Зад мен Томи и Крис се смееха възторжено.

Още една ледена вълна връхлетя кануто и ме изплаши. Извиках и почти изпуснах греблото.

Томи и Крис отново се разсмяха.

Поех дълбоко въздух и здраво стиснах греблото, като се опитвах да следвам ритъма.

— Ей, вижте! — изведнъж извика Лари.

За мое учудване, той се изправи. После се надвеси напред, сочейки въртящата се в кръг разпенена вода.

— Вижте тези риби! — извика той.

В този момент мощна струя връхлетя кануто и то се завъртя надясно.

Видях изненаданото изражение на Лари, когато загуби равновесие. Протегна ръце и падна по лице в бушуващите води.

— Нееее! — изкрещях аз.

Погледнах към Томи и Крис, които бяха спрели да гребат и втренчено гледаха въртящите се тъмни води.

— Лари! Лари! — продължих да крещя машинално.

Кануто продължи бързо да се плъзга надолу по разпенилата се река.

Лари не се показваше.

— Лари!

Зад мен Томи и Крис също започнаха да го викат с изтънели и уплашени гласове.

Къде е? Защо не изплуваше на повърхността?

Кануто се носеше все по-бързо и по-бързо надолу по реката.

— Лаааарииии!

— Трябва да спрем! — изкрещях аз. — Трябва да намалим скоростта!

— Не можем! — отвърна ми Крис.

— Не знаем как!

Все още нямаше и следа от Лари. Осъзнах, че сигурно е в беда.

Без да се замислям, хвърлих греблото си в реката, изправих се и скочих в тъмната клокочеща вода, за да го спася.