Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Войната на близнаците (3)

Пролог

Мрачните води на времето бяха като гигантски водовъртеж около черната мантия на архимагьосника. Носеха го напред през годините заедно с неговите спътници.

Небето се разтвори и стовари огнен дъжд над град Истар, премаза го, наби всеки негов камък в недрата на земята. Водите на морето благосклонно нахлуха и запълниха зейналата празнина. Великият Храм, където върховният свещенослужител все още очакваше боговете да изпълнят молбите му, просто изчезна от лицето на света. Даже най-смелите измежду морските елфи, които поеха риска да се появят в близост до новосъздаденото Кърваво море на Истар, гледаха изумено към мястото, където дотогава бе стоял Храмът. Сега там нямаше нищо друго освен огромна черна яма. Толкова бездънна и така студена им се стори тя, че дори онези от тях, родени, отгледани и живеещи под водата, не посмяха да плуват по-продължително време около нея.

И все пак мнозина из Ансалон изпитваха завист към участта на жителите на Истар. Смъртта им поне бе дошла бързо.

За онези, които оцеляха след унищожението, смъртта щеше да идва бавно, щеше да бъде грозна и ужасяваща — глад, болести, кланета…

Война.