Джефри Дивър
Картбланш (41)

Трийсет и девета глава

Бонд седна пред голямото бюро в хотелския апартамент, включи компютъра си, влезе в системата на полицията чрез ириса и пръстовия си отпечатък и прегледа информацията, която Бхека Джордан му беше изпратила. Беше се задълбочил в текста, когато пристигна закодиран имейл.

Джеймс:

Само за твоите очи.

Потвърдих, че „Стоманен патрон“ е голямо активно мероприятие на КГБ/СВР да убият тайни агенти на МИ6 и ЦРУ и местни сътрудници, за да не се разкрият мащабите на руската инфилтрация, опит е да се подкрепи разведряването по време на разпадането на Съветския съюз и да се подобрят взаимоотношенията със Запада. Последните убийства на набелязани мишени са извършени в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналия век. Засега открих само един случай. Жертвата е бил наемен агент, който е работил за МИ6 под дълбоко прикритие. Няма други подробности, освен това, че агентът от активното мероприятие е замаскирал убийството като нещастен случай. Понякога на местопрестъплението оставят стоманени патрони като предупреждение към другите агенти да си затварят устата.

Продължавам да проучвам.

Само за твоите очи,

Фили.

Бонд се облегна назад на стола, втренчи се в тавана и се запита: И какво да направя с тази информация?

Прочете съобщението още веднъж и после изпрати кратък имейл, с който благодари на Фили. Наведе се напред и в огледалото на отсрещната стена на стаята съзря очите си сурови и непоколебими като на хищник.

Агент на КГБ, изпълняващ активно мероприятие, беше убил наемен оперативен агент на МИ6 в края на осемдесетте или началото на деветдесетте години на миналия век.

Бащата, на Джеймс Бонд беше умрял през онзи период.

Случи се през декември, наскоро след единайсетия рожден ден на Джеймс. Андрю и Моник Бонд го бяха оставили при леля му Шармейн в Пет Ботъм, Кент, и заминаха с обещанието, че ще се върнат много преди празниците по Коледа. След това отлетяха за Швейцария и отидоха на Монблан за пет дни пързаляне със ски и катерене по заледените скали.

Родителите му не удържаха на обещанието си. Два дни по-късно и двамата загинаха. Паднаха от изумително красива скала в Егуй Руж, близо до Шамони.

Да, красиви и внушителни скали… но не и изключително опасни, поне не там, където те се бяха катерили. Когато порасна, Джеймс проучи обстоятелствата на нещастния случай и научи, че склонът, от който бяха паднали, не изисква техники на катерене за напреднали и никой не е пострадал там, още по-малко да умре. Но, разбира се, планините са пословично коварни и Бонд беше повярвал на историята, която жандармеристът разказа на леля му, че родителите му са паднали, защото въжето се е протрило и в същия миг се е откъртил голям скален блок.

Mademoiselle, je suis desole de vous dire…

* * *

Когато беше малък, Джеймс обичаше да пътува с родителите си в чуждите страни, където ги изпращаше фирмата, в която работеше Андрю Бонд. Харесваше му да живее в хотелски апартаменти, както и местната кухня, съвсем различна от тази в кръчмите и ресторантите в Англия и Шотландия. Очароваха го екзотичните култури облеклата, музиката, езиците.

Освен това обичаше да бъде с баща си. Майка му оставяше Джеймс при детегледачки и приятелки, когато й възложеха задача като фотожурналист на свободна практика, но баща му от време на време го взимаше на делови срещи в ресторанти или хотелски фоайета. Момчето седеше наблизо и четеше Толкин или американски детективски роман, а баща му разговаряше с някой неусмихващ се мъж на име Сам, Мика или Хуан.

Джеймс беше щастлив, че е с него. Кой син не се радва да ходи с баща си? Но се чудеше защо понякога Андрю настоява да вземе него, докато твърдо отказва на други.

Не се бе замислял много по въпроса… до обучението си във Форт Монктън.

Там в часовете по тайни операции инструкторът обясни нещо, което привлече вниманието му. Възпълничкият мъж с очила от секция „Подготовка“ на МИ6 обясни на групата:

— В повечето тайни ситуации не се препоръчва агентът или сътрудникът да бъде женен и да има деца. Ако обаче е семеен, най-добре е да се погрижи семейството му да бъде далеч от оперативния му живот. Но има един случай, когато е предимство да имаш „нормален“ живот. Тези агенти действат под най-дълбоко прикритие и боравят с най-трудните задачи, когато разузнавателните данни, които събират, са жизненоважни. В такива случаи семейният живот е важен, за да се премахнат подозренията на врага, че са оперативни агенти. Обикновено официалното им прикритие е, че работят за някоя фирма или организация, която интересува вражеския агент инфраструктура, информация, оръжия, въздушно пространство или правителство. Изпращат ги на различни места на всеки няколко години и те взимат семействата си.

Бащата на Джеймс Бонд работеше за голяма британска оръжейна компания и го бяха изпратили в няколко международни столици. Съпругата и синът му го придружаваха.

— И при определени обстоятелства — продължи инструкторът — в най-критичните мисии — тайна размяна на информация или среща очи в очи с врага — е полезно оперативният агент да вземе детето си със себе си. Нищо не говори за твоята невинност повече от това детето ти да е с теб. Виждайки това, врагът почти винаги вярва, че си такъв, за какъвто се представяш, защото никой родител не би изложил на опасност живота на детето си. — Той огледа младите агенти, които седяха пред него в класната стая. Лицата им изразяваха различни реакции към това безпристрастно послание. — Понякога борбата със злото изисква да се откажем от общоприетите ценности.

Баща ми шпионин? Невъзможно. Абсурд — беше си помислил Джеймс.

Въпреки това, след като напусна Форт Монктън, той се разрови в миналото на Андрю Бонд, но не откри доказателства за таен живот. Единственото беше поредицата плащания за издръжката на Джеймс и леля му, далеч превишаващи сумата от осигурителната полица на родителите му. Парите се изпращаха всяка година, докато Джеймс навърши осемнайсет, от фирма, която сигурно беше свързана с работодателя на Андрю, макар че Джеймс не успя да открие къде е базирана, нито какво е било естеството на плащанията.

Накрая се убеди, че идеята е безумна, и я забрави.

Докато не беше засечен руският сигнал за „Стоманен патрон“.

Защото беше пренебрегнат един друг аспект от смъртта на родителите му.

В доклада за нещастния случай, изготвен от жандармерията, се споменаваше, че близо до трупа на баща му е намерен стоманен патрон 7,62 милиметра от пушка.

Младият Джеймс получи патрона заедно с вещите на родителите си. Тъй като Андрю беше служител на оръжейна фирма, жандармеристите бяха предположили, че патронът е мостра от стоката, която да показва на клиенти.

Два дни преди това, в понеделник, след като бе прочел руския доклад, Бонд влезе в архивите на фирмата на баща си в интернет и научи, че компанията не е произвеждала боеприпаси, нито е продавала оръжия, които стрелят със 7,62-милиметрови патрони.

Сега патронът стоеше на видно място на полицата над камината в лондонския апартамент на Джеймс.

Случайно ли беше изпуснат от ловец? Или беше оставен нарочно като предупреждение?

Споменаването на КГБ в операция „Стоманен патрон“ беше затвърдило желанието на Джеймс да разбере дали баща му е бил таен агент. Трябваше. Не искаше да се примири с вероятността, че баща му го е лъгал. Всички родители лъжат децата си, но в повечето случаи от мързел или безразсъдство. Ако неговият баща го беше лъгал, това беше, защото Законът за държавната тайна го беше принудил.

Не, Бонд не искаше да знае истината, за да може да преживее отново загубата в детството си и да скърби някак по-истински, като зрял човек, както би го посъветвал някой телевизионен психиатър. Каква тъпотия.