Джефри Дивър
Картбланш (62)

Шейсета глава

Охранителите се спогледаха и очевидно решиха да споделят славата за убийството на човека, който беше провалил „Геена“ и бе очистил неколцина от колегите им.

Двамата вдигнаха черните оръжия до раменете си.

Ала точно когато Бонд се приготви да се хвърли на земята в отчаян опит да избегне куршумите, зад него се разнесе трясък. Бял микробус мина през портата, разпръсквайки метални късчета и бодлива тел, плъзна се в прахоляка и спря. Вратите бавно се отвориха. Отвътре изскочи висок мъж в костюм и бронежилетка под сакото и започна да стреля по двамата пазачи.

Беше Куолийн Нкози, нервен и напрегнат, но твърд.

Охранителите отвърнаха на огъня, макар и само за да отстъпят на изток, по-навътре в базата на „Зелена инициатива“, и изчезнаха в храстите. Бонд погледна Дън, който спокойно наблюдаваше положението. Ирландеца се обърна и хукна след пазачите.

Бонд взе оръжието, което беше използвал, и се завтече към полицейската кола. Бхека Джордан слезе и застана до Нкози, който търсеше други мишени. Грегъри Лам надникна от микробуса и после внимателно стъпи на земята. Носеше голям „1911 Колт .45“.

— В края на краищата реши да дойдеш на купона — подхвърли Бонд на Джордан.

— Прецених, че няма да навреди, ако намина с неколцина полицаи. Докато чакахме наблизо, чух изстрели. Заподозрях бракониерство, което е престъпление. Това беше достатъчна причина да влезем в имота.

Джордан, изглежда, не се шегуваше. Бонд се запита дали е подготвила кратката си реч за пред шефовете си и реши, че ако е така, ще трябва да поработи върху ораторското си майсторство, за да бъде по-убедителна.

— Доведох малък екип — добави тя. — Сержант Мбалула и няколко други полицаи обезопасяват главната сграда.

— Хидт е тук — или поне беше. И тримата му партньори. Предполагам, че вече са въоръжени. Сигурно има и още пазачи.

Бонд обясни къде са и описа разпределението в централата и кабинета на Джесика Барнс. Добави, че тя му е помогнала.

Капитан Джордан кимна на Нкози, който тръгна към сградата, и въздъхна:

— Имахме трудности да намерим подкрепления. Хидт се ползва с нечия протекция в Претория, но аз се обадих на един приятел от нашата специална бригада. Техен екип идва насам. Политиката не ги интересува много. Търсят си оправдание да се бият, но ще дойдат тук чак след двайсет-трийсет минути.

Грегъри Лам изведнъж се скова. Наведе се и се запромъква на юг, към горичката.

— Ще ги заобиколя в гръб.

Кого ще заобиколи? — зачуди се Бонд.

— Почакай! — извика той. — Там няма никого. Отиди с Куолийн! Хванете Хидт.

Ала едрият мъж, изглежда, не го чу, заора по земята като стар бизон и изчезна в храстите. Какви ги вършеше, по дяволите?

В същия миг няколко куршума осеяха пространството около тях. Бонд и Джордан се хвърлиха на земята. Той забрави за Лам и се озърна за мишена.

Няколкостотин метра по-нататък Дън и двамата пазачи се бяха прегрупирали и стреляха по преследвачите. Няколко куршума улучиха микробуса, но не причиниха щети или наранявания. Тримата се скриха зад купчина отпадъци в края на Секция „Изчезване“. Орляците чайки се разредиха, птиците бяха отлетели далеч от стрелбата.

Бонд се намести зад волана на микробуса и забеляза, че отзад има няколко големи контейнера с амуниции. Той включи двигателя, а Джордан се настани до него.

— Идвам с теб.

— По-добре да го направя сам.

Той изведнъж си спомни стиха на Киплинг, който Фили Мейдънстоун му беше изрецитирала, и реши, че това не е лош боен вик.

Надолу за Геена или нагоре към трона, най-бързо пътува онзи, който е сам.

— Казах, че ще се бия редом с теб, ако е законно — настоя Джордан. — Сега вече е законно. Тръгвай. Те се измъкват.

Бонд се поколеба само за миг и включи на първа скорост. Микробусът заподскача по черните пътища, които кръстосваха огромния комплекс, и мина покрай „Силициевата секция“, Секция „Възстановяване“ и електроцентралите.

И разбира се, отпадъците — милиони тонове хартия, глинени парчета и хранителни остатъци, над които отново се събираше зловещият балдахин от побеснели чайки.

Шофирането беше трудно, докато криволичеха покрай земекопните машини, контейнерите и балите боклуци, които чакаха да бъдат заровени, но лъкатушещият маршрут поне не даде възможност на Дън и двамата пазачи да се прицелят добре. Тримата се обърнаха и стреляха няколко пъти напосоки, но се съсредоточиха предимно върху бягството.

Джордан се обади по предавателя и докладва къде са и кого преследват. Диспечерът й съобщи, че екипът на специалните сили ще пристигне най-малко след трийсетина минути.

Дън и другите мъже стигнаха до оградата между двора с отпадъците и зоната за рециклиране. Единият охранител се обърна и изстреля цял пълнител по микробуса. Куршумите изтракаха по предната решетка и гумите. Микробусът кривна встрани и се заби в купчина бали хартия. Въздушните възглавници се издуха и зашеметиха Бонд и Джордан.

Дън и пазачите видяха, че врагът е обезвреден, и започнаха да стрелят сериозно.

Сред звуците на куршумите, обсипващи металната каросерия, Бонд и Джордан се измъкнаха от тресящия се микробус и се претърколиха в изкоп.

— Ранена ли си?

— Не. Аз… Много е шумно!

Гласът й потрепери, но очите й увериха Бонд, че се преборва със страха си.

Той надникна иззад микробуса. Имаше добра видимост към единия противник и насочи автоматичния пистолет.

Беше му останал само един патрон.

Натисна спусъка, но в същия миг човекът се наведе и куршумът прелетя през празното пространство.

Бонд грабна кутия с боеприпаси и разкъса капака. Вътре имаше само патрони .223 за пушка. И във втората също. Във всичките. Нямаше деветмилиметрови патрони за пистолет. Той въздъхна и огледа микробуса.

— Нямаш ли нещо за този пистолет?

— Нямам щурмови пушки. Имам само това — извади оръжието си Джордан. — Вземи го.

Беше „Колт Питон 357 Магнум“ мощен и можеше да се похвали със стегнат затвор на барабана и превъзходна поразяваща сила. Хубаво оръжие, но револвер и съдържаше само шест патрона.

Не, поправи се Бонд, когато провери. Джордан беше консервативен собственик на оръжие и държеше празно гнездото под ударника.

— Устройство за бързо зареждане? Резервни патрони?

— Няма.

Разполагаха с пет патрона срещу трима противници с полуавтоматични оръжия.

— Не си ли чувала за пистолетите „Глок“? — измърмори Бонд, затъкна празния пистолет в колана си и претегли колта на дланта си.

— Аз разследвам престъпления — хладно отговори Джордан. — Не ми се предоставят много възможности да убивам хора.

Все пак, когато тези редки моменти възникнат — ядосано си помисли той — няма да е зле да имаш подходящо оръжие.

— Ти се върни. Намери укритие и стой там.

Тя го погледна спокойно в очите. На слепоочията й изби пот, там, където буйните й черни коси се накъдряха.

— Щом ще ги преследваш, и аз ще дойда с теб.

— Без оръжие не можеш да направиш нищо.

Джордан гневно погледна към мястото, където Дън и другите бяха изчезнали.

— Те имат няколко пистолета, а ние — само един. Не е честно. Трябва да им ги отнемем.

Е, може би капитан Джордан все пак има чувство за хумор — помисли си Бонд.

Двамата се усмихнаха и в блесналите й очи Бонд съзря отражение на оранжевите пламъци от горящия метан.

Те се наведоха и се вмъкнаха в Елисейските полета, използвайки за прикритие гъстата градина от различни разновидности на храста финбош с тънките иглички, ватсония, треви, джакаранда и кралска протея. Имаше и дървета кигелия, и няколко малки баобаба. Въпреки че беше късна есен, много от растенията бяха разцъфтели, благодарение на климата в Уестърн Кейп. Две токачки ги наблюдаваха с раздразнение и сетне продължиха да вървят с тромавата си походка, която напомни на Бонд за Ниъл Дън.

Двамата с Джордан се намираха на седемдесет и пет метра навътре в парка, когато атаката започна. Тримата мъже привидно се бяха отдалечили, но изглежда го бяха направили, за да примамят Бонд и полицайката навътре в дивата пустош и в капан. Бяха се разделили. Единият пазач се хвърли върху хълм от мека зеленина и престана да стреля, а другият, вероятно заедно с Дън, макар че Бонд не го виждаше, побягна през високите треви към тях.

Бонд имаше ясна видимост и стреля, но охранителят се скри, и той не го улучи. Успокой се — каза си.

Оставаха му четири патрона.

Джордан и Бонд допълзяха до падина близо до малко поле, пълно с кактуси, и езеро, където може би имаше риби ко̀и през пролетта. Те се огледаха, търсейки мишени. И после върху тях заваля дъжд от куршуми. Сториха им се хиляди, въпреки че вероятно бяха четирийсет-петдесет. Попаднаха наблизо, разтрошиха камъните и разплискаха водата.

Двамата мъже в сиво-кафяви униформи, може би отчаяни и ядосани от забавеното си бягство, опитаха дръзко нападение и атакуваха Бонд и Джордан от различни посоки. Бонд стреля два пъти по човека, който идваше към тях отляво, и улучи пушката и лявата му ръка. Пазачът изкрещя от болка и пусна оръжието, което се претърколи до основата на хълма. Бонд видя, че макар ръката му да бе ранена, мъжът извади пистолет с лявата и беше в състояние да се бие. Вторият охранител бързо изтича да намери укритие. Бонд стреля и го уцели в крака, но и неговата рана изглеждаше повърхностна. Той се скри в храстите.

Имам само един патрон.

Къде беше Дън?

Зад тях ли се промъкваше?

Отново настъпи тишина. Ушите им кънтяха, а сърцата им думкаха в гърдите. Джордан трепереше. Бонд погледна пушката „Бушмастър“, която раненият пазач беше изпуснал на десетина метра от тях.

Той внимателно се огледа наоколо — пейзажът, растенията, дърветата. И забеляза високи треви, които се поклащаха на петдесет-шейсет метра по-нататък. Двамата пазачи, невидими в гъстата растителност, се придвижваха към Бонд и Джордан и след една-две минути щяха да връхлетят върху тях. Той можеше да очисти единия с последния си куршум, но другият щеше да го застреля.

— Джеймс — прошепна Джордан и стисна ръката му. — Аз ще ги отведа настрана. Ще тръгна натам. — Тя посочи равно място, обрасло с бурени. — Ако стреляш, може да улучиш единия, а другият ще се скрие. Така ще имаш възможност да стигнеш до пушката.

— Това е самоубийство — възрази Бонд. — Няма къде да се скриеш. Ще бъдеш изложена на куршумите им.

— Престани да флиртуваш, Джеймс.

Той се усмихна.

— Виж, ако някой ще се прави на герой, това ще бъда аз. Ще тръгна към тях. Щом ти кажа, вземи пушката. Умееш ли да боравиш с нея?

Джордан кимна.

Пазачите се приближаваха. Сега бяха на трийсетина метра.

— Стой приведена, докато не ти кажа. Приготви се.

Охранителите бяха само на двайсет и пет метра и предпазливо се промъкваха през високите треви. Бонд отново огледа пейзажа, пое си дълбоко дъх и тръгна към тях. Дулото на револвера му сочеше към земята. Той вдигна лявата си ръка.

— Джеймс, недей! — прошепна Джордан.

Бонд не отговори.

— Искам да говоря с вас — извика той на мъжете. — Ако ми помогнете да науча имената на другите хора, които са замесени, ще получите награди. Няма да ви бъдат предявени обвинения. Разбирате ли?

Пазачите спряха. Бяха объркани. Видяха, че не може да застреля и двамата заедно, но въпреки това върви към тях и не вдига револвера.

— Разбирате ли? Наградата е петдесет хиляди ранда.

Те се спогледаха и закимаха прекалено въодушевено.

Бонд знаеше, че не са приели сериозно предложението му и го чакат да се приближи, за да стрелят. Те се изправиха пред него.

В същия миг мощният револвер в ръката му изтрещя веднъж, все още насочен надолу, и изстреля последния си куршум в земята. Охранителите се стреснаха и приклекнаха. Бонд хукна наляво и се скри зад редица дървета.

Мъжете се спогледаха озадачено и се втурнаха напред, за да видят по-добре Бонд, който се хвърли зад хълма, когато пушката започна да стреля.

И тогава сякаш целият свят се взриви.

Искрите от дулата на пушките на пазачите запалиха метана, който бе изригнал от изкуствения корен на дървото, пренасящ газа от сметището под тях до пещите на „Зелена инициатива“. Бонд го беше пробил с последния си куршум.

Мъжете изчезнаха в приливна вълна от пламък, която с гръм се извиси към небето. И хората, и земята, върху която стояха, се изпариха. Огънят се разрасна. Уплашените птици литнаха към небето. Дървета и храсти избухваха в пламъци, сякаш напоени със запалителна течност.

Джордан, която се намираше на шест-седем метра, стана, като се олюляваше, и тръгна към пушката, но Бонд се втурна към нея и извика:

— Промяна на плана. Зарежи я!

— Какво ще правим?

Те бяха повалени на земята, когато недалеч изригна още един гъбовиден облак от пламък. Ревът бе оглушителен и Бонд допря устни до разкошните коси на Джордан, за да го чуе: