Холи Блек
Злият крал (14)

13

Живият съвет се събира в огромните покои на върховния крал, около маса, на която е инкрустиран символът на рода Грийнбрайър — цветове и тръни с виещи се корени.

Нихуар, Рандалин, Бафен и Микел вече са седнали, а Фала стои в средата на залата и пее песничка:

Рибки. Рибки. Рибки с крачета.

За рибка се жениш, животът е песен.

Пържи я в тигана, костиците плюй.

Че рибята кръв е студена, ти чуй.

Кардан се хвърля драматично на един диван и пренебрегва напълно масата.

— Това е нелепо. Къде е Никасия?

— Трябва да обсъдим предложението — казва Рандалин.

— Предложение ли? — сопва се Мадок, докато се настанява. — Така поднесено, не виждам как би могъл да се ожени за момичето, без да излезе, че сушата се страхува от морето и капитулира пред исканията му.

— Е, наистина беше поднесено малко прекалено — казва Нихуар.

— Време е да се подготвим — казва Мадок. — Ако тя иска война, тогава ще й дадем война. По-скоро ще изкарам цялата сол от морето, отколкото да позволя Елфхейм да трепери пред яростта на Орлаг.

Война, винаги съм се страхувала, че Мадок ще ни вкара във война, и все пак тя се появява без неговото подстрекателство.

— Е — казва Кардан, като затваря очи, сякаш смята да подремне. — Тогава няма нужда да правя нищо.

Мадок извива устни. Рандалин изглежда малко смутен. От толкова време настоява Кардан да присъства на срещите на Живия съвет, а сега не знае какво да прави с присъствието му.

— Можеш да вземеш Никасия за наложница вместо за съпруга — казва Рандалин. — Нека ти роди наследник, който ще може да властва над сушата и морето.

— Значи, да не се женя по заповед на Орлаг, само да се размножа? — пита Кардан.

— Искам да чуя какво ще каже Джуд — обажда се Мадок, за моя огромна изненада.

Останалите от Съвета се обръщат към мен. Те изглеждат безкрайно объркани от думите на Мадок. На срещите досега се появявах единствено като проводник между тях и върховния крал. А сега, когато и той е тук, очакват да кажа нещо, колкото очакват някоя от дървените фигурки по стратегическата маса да проговори.

— За какво? — пита Рандалин.

— Защото преди не я послушахме. Тя ни каза, че кралицата на Морските дълбини ще предприеме нещо срещу сушата. Ако я бяхме послушали, можеше вече да сме измислили стратегия.

Рандалин се мръщи.

— Това си е така — казва Нихуар, сякаш се опитва да намери някакъв начин да обясни притеснителната проява на компетентност от моя страна.

— Може да ни каже какво още знае — заявява Мадок.

Микел извива вежди.

— Отхвърлиш ли веднъж морето, ще вземем кръвта ти. И още ли има? — пита Бафен.

— Джуд? — настоява Мадок.

Внимателно премислям думите си.

— Както ви казах, Орлаг е във връзка с Бейлкин. Не знам каква информация й е предал, но морето изпраща на сушата създания с дарове и послания за него.

Кардан изглежда изненадан и явно недоволен. Осъзнавам, че не съм му казала за Бейлкин и за Морските дълбини, въпреки че информирах Съвета.

— И за Никасия ли знаеше? — пита той.

— Ами… — започвам.

— Тя явно не обича да ни споделя всичко — казва Бафен с лукав поглед.

Сякаш аз съм виновна, че никога не ме слушат.

Рандалин ме поглежда ядосано.

— Така и не ни обясни как си научила всичко това.

— Ако питате дали имам тайни, мога да ви попитам същото — напомням му аз. — Досега тайните ми не ви интересуваха.

— Принц на сушата, принц под вълните — казва Фала. — Принц на затворите, принц на ножовете.

— Бейлкин не е стратег — казва Мадок, с което почти признава, че той е планирал екзекуцията на Елдред. — Но е амбициозен. И горд.

— Откажеш ли първия път, ще вземем ний твоята кръв — казва Кардан. — Предполагам, че това е Оук.

С Мадок бързо се споглеждаме. Поне за това сме единодушни — Оук трябва да бъде опазен. Радвам се, че е далече от тук и го охраняват шпиони и рицари. Но ако Кардан е прав за значението на този стих, питам се дали не му е нужна още по-голяма защита.

— Ако Морските дълбини планират да отвлекат Оук, вероятно са обещали короната на Бейлкин — казва Микел. — Най-безопасно е да има само двама от кралския род, когато трябва единият да бъде коронясан. Трима са много. Трима са опасност.

Което е заобиколен начин да каже, че някой трябва да убие Бейлкин, преди той да се опита да убие Кардан.

Аз не бих имала нищо против да видя Бейлкин мъртъв, но Кардан упорито се противопостави на екзекуцията на брат му. Помня какво ми каза в Двора на сенките: Може и да съм покварен, но единствената ми добродетел е, че не съм убиец.

— Ще взема това предвид, съветници — казва Кардан. — А сега искам да говоря с Никасия.

— Но ние още не сме решили… — започва Рандалин, но замълчава, щом вижда изпепеляващия му поглед.

— Джуд, доведи я — казва върховният крал на Елфхейм.

Още една заповед.

Стискам зъби и отивам до вратата. Призрака ме чака.

— Къде е Никасия? — питам.

Оказва се, че е затворена в моите покои с Хлебарката. Гълъбовосивата й рокля е разстлана на дивана ми, сякаш ще позира за картина. Питам се дали не е избягала, за да може да се преоблече за тази аудиенция.

— Я виж ти какво довя вятърът — казва, когато ме вижда.

— Върховният крал изисква присъствието ти — отвръщам аз.

Тя ме поглежда със странна усмивка и става.

— Де да беше така.

Тръгваме по коридора, рицари гледат преминаването й. Тя е величествена и нещастна едновременно и когато огромните врати към покоите на Кардан се отварят, влиза вътре с високо вдигната глава.

В мое отсъствие слуга е поднесъл чай. Той се запарва в кана в центъра на дългата маса. Чаша от него вдига пара в тънките пръсти на Кардан.

— Никасия — изръмжава той. — Майка ти изпрати съобщение за двама ни.

Тя се мръщи, докато оглежда съветниците, но не получава покана да седне и не й се предлага чай.

— Това си е неин план, не мой.

Кардан се навежда напред, вече не изглежда сънлив или отегчен, а истински страховит господар на елфите, с празни очи и неизмерима власт.

— Вероятно, но предполагам, че си знаела за това. Не си играй с мен. Познаваме се твърде добре за подобни номера.

Никасия свежда очи, миглите й докосват бузите.

— Тя иска друг вид съюз.

Вероятно Съветът я вижда като смирена и плаха, но аз не съм толкова глупава.

Кардан става и запраща чашата си към стената.

— Кажи на кралицата на Морските дълбини, че ако ме заплаши отново, дъщеря й ще стане моя затворница вместо невеста.

Никасия изглежда смаяна.

Рандалин най-сетне намира думи:

— Не е подобаващо да замеряте така дъщерята на Морските дълбини.

— Малка рибке — обажда се Фала, — свали си крачетата и отплавай.

Микел се смее с цяло гърло.

— Не бива да бързаме — казва безпомощно Рандалин. — Принцесо, нека върховният крал си помисли още малко.

Притеснявах се, че Кардан ще е развеселен, поласкан или изкушен. А ето че е ядосан.

— Нека поговоря с майка ми. — Никасия оглежда залата, съветниците и мен и явно осъзнава, че няма да убеди Кардан да ни отпрати. Затова просто обръща поглед към него и му говори, сякаш не сме там: — Морето е жестоко, както и методите на кралица Орлаг. Тя настоява, когато трябва да помоли, но това не означава, че искането й не е мъдро.

— Тогава би ли се омъжила за мен? Да свържем морето и сушата и да се обречем на вечно нещастие?

Кардан я гледа с насмешката, която някога пазеше за мен. Сякаш целият свят се е обърнал с главата надолу.

Но Никасия не отстъпва. Прави крачка напред.

— Ще се превърнем в легенди — казва му. — Легендите не бива да се тревожат за толкова незначителни неща като щастието.

И после, без да изчака да бъде освободена, се обръща и излиза. Стражите й правят път, без да са получили заповед.

— Охо — казва Мадок. — Тази вече се държи като кралица.

— Вън — казва Кардан и когато никой не реагира, прави гневен жест. — Вън! Вън. Сигурен съм, че ще искате да продължите обсъждането, сякаш ме няма в стаята, така че идете някъде, където наистина ме няма. Махайте се и не ме безпокойте повече.

— Моля за извинение — казва Рандалин. — Ние искахме само…

— Вън! — вика Кардан и сега дори Фала тръгва към вратата.

— Освен Джуд — добавя той. — Ти остани за момент.

Ти. Обръщам се към него, унижението от тази нощ още гори по кожата ми. Мисля си за всичките си тайни и планове и какво би означавало да влезем във война с Морските дълбини, за всичко, което рискувах и което вече е изгубено завинаги.

Чакам, докато и последният от Съвета излезе.

— Заповядай ми още веднъж — казвам — и ще ти покажа какво е истинско унижение. Игричките на Лок ще ти се сторят нищо.

След това излизам след другите в коридора.

 

 

В Двора на сенките обмислям възможните ходове.

Да убием Бейлкин. Микел беше прав, че за Морските дълбини така ще бъде по-трудно да отнемат короната на Кардан.

Да оженим Кардан за някоя друга. Мисля си за майка Мароу и почти съжалявам, че се намесих. Ако Кардан се беше оженил за дъщеря й, вероятно Орлаг нямаше да се захване с това войнствено сватосване.

Разбира се, тогава щях да имам други проблеми.

Усещам болка зад очите си. Разтривам с пръсти основата на носа си.

Сватбата на Тарин наближава и Оук ще бъде тук само след дни. Не ми харесва тази мисъл при заплахата на Орлаг, която тегне над Елфхейм. Той е твърде ценна фигура на стратегическата дъска, твърде необходим за Бейлкин, твърде опасен за Кардан.

Спомням си последната си среща с Бейлкин, влиянието, което имаше над стражата, как се държеше, сякаш е крал в изгнание. И докладите от Вулсибър намекват, че нищо не се е променило. Бейлкин изисквал лукс, приемал посетители от морето, които оставяли локви вода и перли след себе си. Питам се какво ли му казват, какво му обещават. Въпреки вярата на Никасия, че той няма да е необходим, Бейлкин сигурно се надява на обратното.

И тогава си спомням нещо друго — жената, която искаше да ми разкаже за майка ми. Тя е била там през цялото време и щом беше готова да продаде някаква информация в замяна на свободата си, може би ще иска да продаде и друга.

Докато мисля за онова, което искам да разбера, ми хрумва колко по-полезно ще бъде да изпращаме информация на Бейлкин, вместо да получаваме такава от него.

Ако накарам тази затворничка да повярва, че съм я освободила временно, за да ми разкаже за майка ми, тогава ще мога да й подшушна нещо. Нещо за Оук, нещо за това къде се намира или за пропуск в охраната. Тя не би могла да излъже, когато му го предаде, ще вярва, че е чула истина и говори истината.

След още малко размисъл осъзнавам, че е твърде рано за това. Първо трябва да дам на затворничката някаква по-проста информация, информация, която ще мога да контролирам, за да се уверя, че тя е добър източник.

Бейлкин искаше да изпрати на Кардан съобщение. Ще намеря начин да му позволя това.

Дворът на сенките започна да систематизира документите за поданиците на Елфхейм, но в нито един свитък не се споменават затворниците в Кулата, освен Бейлкин. Тръгвам по коридора към новоизкопания кабинет на Бомбата.

Тя е там, хвърля кинжали по картина със залез.

— Не ти ли харесва? — питам, като соча платното.

— Харесваше ми — казва тя. — Но сега ми харесва повече.

— Трябва ми една затворничка от Кулата на забравата. Имаме ли достатъчно униформи, за да преоблечем неколцина от новите? Рицарите там познават лицето ми. Вулсибър може да ни помогне, но предпочитам да не рискувам. По-добре да подправим някакви документи и да я изкараме от Кулата без много въпроси.

Тя се смръщва в концентрация.

— Коя е тя?

— Една жена. — Вземам лист хартия и правя скица на долния етаж. — Беше нагоре по стълбите. Ето тук. Сама.

Бомбата се мръщи.

— Можеш ли да я опишеш?

Свивам рамене.

— Слабо лице, рога. Красива беше май. Вие всички сте красиви.

— Какви рога? — пита Бомбата, като накланя глава настрани, сякаш обмисля нещо. — Прави или извити?

Посочвам към темето си, помня, че рогата бяха там.

— Мънички. Като на коза. И имаше опашка.

— В Кулата на забравата няма много затворници — обяснява Бомбата. — Жената, която описваш…

— Познаваш ли я?

— Никога не съм говорила с нея — казва Бомбата. — Но знам коя е… или коя беше: една от любовниците на Елдред, която му роди син. Тя е майката на Кардан.