Бернар Вербер
Денят на мравките (178)

178. Странстване

103-ти дълго броди из този свръхестествен свят на Пръстите, носейки своя скъпоценен товар. Посещава множество гнезда. Понякога те са празни, понякога Пръстите го преследват, за да го убият.

По едно време се колебае дали да не се откаже от мисията Меркурий. Все пак би било жалко след толкова дълъг преход и толкова усилия да изостави всичко. Трябва да намери добри Пръсти. Приятелски настроени към мравките Пръсти.

103-ти посещава повече от сто апартамента. Няма трудности с прехраната. Навсякъде има разхвърляни купища храни. Ала самотен в тези ръбести пространства, той има чувството, че е попаднал на друга планета, където всичко е геометрично и украсено със свръхестествени цветове: блестящо бяло, матово кафяво, електрическо синьо, ярко оранжево, жълто-зелено.

Смайваща страна!

Почти липсват дървета, растения, пясък, трева. Само предмети от гладък и студен материал.

Почти никаква фауна. Само няколко молеца, които побягват с приближаването му, сякаш този дошъл от гората дивак ги плаши.

103-ти се изгубва в един парцал за бърсане на пода, едва се измъква от кутия с брашно, изучава чекмеджета с удивително съдържание.

Никакъв обонятелен или зрителен ориентир. Формите са мъртви, праховете са мъртви, гнездата са празни или пък обитавани от чудовища.

Трябва да се намери центърът на всяко нещо — казваше Бело-киу-киуни. Ала как да се засече някакъв център сред това множество кубични гнезда, които се наслагват или са долепени едно до друго?

Той е сам, тъй сам, тъй далеч от своите!

С носталгия си спомня за успокояващата пирамида на Бел-о-кан, за кипящата дейност на своите сестри, за нежната топлина на трофалаксиите, за упоителния аромат на цветята, очакващи да бъдат опрашени, за закрилящата сянка на дърветата. Колко му липсват скалите, където можеш да се заредиш със слънчева енергия, феромонните следи, които се вият сред тревите!

И подобно на някогашния кръстоносен поход, 103-ти продължава напред и все напред. Органите му на Джонстън са объркани от безброй странни вълни: електрически, светлинни, радиовълни, магнитни вълни. Светът отвъд края на света гъмжи от фалшива информация.

103-ти се придвижва от една сграда до друга по някоя тръба, по телефонен кабел или по въже за простиране.

Нищо. Никакъв сигнал за гостоприемство. Пръстите не могат да го познаят.

103-ти е разстроен.

Изтощен е и започва да си задава въпроси като „Защо е всичко това?“ и „Има ли смисъл?“, когато внезапно до него достигат чудновати феромони. Мирис на рижа горска мравка. Зарадван, той се втурва напред към вълшебните ухания. Колкото повече препуска, толкова по-ясно различава обонятелното знаме на Жиу-ли-кан — гнездото, похитено от Пръстите малко преди потеглянето на кръстоносния поход!

Сладкият аромат го привлича като магнит.

Да. Гнездото на Жиу-ли-кан е тук непокътнато. Населението му също е невредимо. Иска му се да побъбри със сестрите си, да ги докосне, но между тях се издига твърда прозрачна преграда, която възпрепятства всякакъв досег. Градът е затворен в един куб. 103-ти се изкачва на покрива. Там има дупки, твърде тесни, за да провре дори антените си, но достатъчно широки, за да може да предава през тях.

Жиуликанците му разказват как били отнесени в това изкуствено гнездо. Откакто били поставени тук насила, непрекъснато ги изучавали пет Пръста. Не, тези Пръсти не били агресивни. Те не убивали. Веднъж обаче се случило нещо необичайно. Някакви непознати Пръсти отново ги понесли, разтърсвали ги безмилостно и по този начин причинили смъртта на много жиуликанци.

Ала откакто били върнати обратно тук, нямали никакви оплаквания. Петте очарователни Пръста ги хранели, грижели се за тях, пазели ги.

103-ти е във възторг. Нима наистина е открил събеседниците, които търси от толкова време?

С мирис и жестове мравките затворнички от изкуственото гнездо му обясняват как да стигне до „добрите“ Пръсти.