Бернар Вербер
Денят на мравките (94)

94. Пръстите отстъпват

Устремените нагоре в атака първи редици на пехотинците в миг са обгърнати от зеленикав облак, който предизвиква у тях силна кашлица.

Доста по-високо бръмбарите носорози пикират към подвижните планини с неясни очертания. Достигайки джунглата в косите на Сесил Дюпейрон, артилеристите изстрелват залп от киселина. Единственият резултат е смъртта на три млади бълхи, решили да изградят на това място своя дом.

Друга група сухопътни артилеристи съсредоточава стрелбата си върху една дебела розова топка. Откъде биха могли да знаят, че това е големият пръст на женски крак, показал се от сандала?

Ще трябва да се предприеме нещо друго, тъй като ако за човеците мравчената киселина е горе-долу толкова разяждаща, колкото лимонадата, то зеленикавите облаци от новата марка инсектицид нанасят тежки поражения сред белоканските редици.

Намерете отворите им — реве 9-и, чието послание тутакси е разбрано от по-опитните, които са имали работа с бозайници и птици.

Няколко легиона тръгват храбро на щурм срещу исполините. Те решително забиват челюсти в тъканите нишки, предизвиквайки широки рани в памучната фланелка и в гащетата от същата материя. През това време блузата на Виржини Дюпейрон (30% полиакрил, 20% полиамид) се оказва същинска броня, срещу която щипците на мравките са безсилни.

 

 

— Една ми влезе в носа. Ай!

— Бързо, инсектицида!

— Не можем да пръскаме инсектицид срещу самите нас!

— Помощ! — изпищя Виржини.

— Каква напаст! — извика Шарл Дюпейрон, като се мъчеше да разгони с ръка твърдокрилите, които бръмчаха около неговото семейство.

— Май няма да можем да се спра…

 

 

… вим никога с тези чудовища. Прекалено големи и силни са. Те са непонятни.

103-ти и 9-и трескаво обсъждат обстановката някъде във врата на младия Жорж. 103-ти пита дали са взели със себе си екзотични отрови. 9-и отговаря, че разполагат с отрова от оса и пчела и че веднага ще отиде да донесе. Битката все още е в разгара си, когато той домъква яйце, пълно с жълтеникава течност като тази, която обикновено изтича от жилото на пчелите.

Как ще я вкараш! Ние нямаме жила.

103-ти не отговаря. Той забива челюсти в розовата плът колкото може по-надълбоко. Повтаря тази операция няколко пъти, тъй като теренът е едновременно мек и жилав. Най-после! Остава само да се излее течността в зейналата червена рана.

Да бягаме.

Отстъплението е съвсем навременно. Гигантското животно започва да се гърчи, задушава се, трепери и вдига голям шум.

Жорж Дюпейрон подгъва колене и пада настрани.

Жорж е повален от миниатюрните дракони.

Жорж пада. Четири легиона мравки се изгубват в косите му, ала останалите успяват да намерят шестте му отвора.

103-ти се разведрява.

Този път няма никакво съмнение. Справили са се с един!

Отведнъж страхът от Пръстите го напуща. Колко е прекрасно да престанеш да се боиш! Той се чувства свободен.

Жорж Дюпейрон лежи на земята и не мърда.

9-и се втурва напред, изкачва се по лицето му и пълзи върху розовата маса.

В действителност един Пръст представлява цяла обширна територия. За кратко време той успява да преброди пространство, широко най-малко сто крачки и дълго двеста!

Тук има всичко: пещери, долини, планини, кратери.

9-и, който притежава най-дългите челюсти от всички участници в похода, смята, че този Пръст все още не е съвсем умрял. Той се изкачва по веждите, спира в основата на носа, точно между двете очи, върху мястото, което индусите наричат трето око. Вдига високо върха на дясната си челюст.

Великолепното острие блести на слънчевите лъчи подобно на меча Екскалибур. Сетне с един удар — чак! — той го забива колкото може по-дълбоко в розовата повърхност.

9-и изтръгва хитиновата си сабя с мляскащ звук. Веднага над антените му бликва червен гейзер.

 

 

— Скъпи, погледни, Жорж не изглежда никак добре!

Шарл Дюпейрон захвърли спрея в тревата и се наведе над сина си. Бузите му бяха червени като божур и той с мъка си поемаше въздух. По него пълзяха цели гроздове мравки.

— Изпаднал е в алергична криза! — възкликна префектът. — Веднага трябва да му се постави инжекция, нужен е лекар…

— Да се махаме оттук, бързо!

Без да губи време да прибира екипировката за пикник, семейство Дюпейрон побягва към колата. Шарл носи сина си на ръце.

 

 

9-и успява да скочи навреме. Той облизва кръвта, останала по дясната му челюст.

Сега всички са наясно.

Пръстите не са неуязвими. Може да им бъде причинявана болка. Могат да бъдат победени с пчелна отрова.