Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (20)

20

Тичах с все сила. Дърветата край мен бяха като размазана, тъмна стена. Маратонките ми шляпаха по мокрия паваж.

Усещах, че кръвта пулсира в слепоочията ми, когато най-сетне се показа и нашата къща. Жълтата светлина над вратата блестеше ярко.

Почти стигнах, рекох си. Почти съм си у дома. Моля те, нека се прибера.

След секунди вече бях на алеята. Стрелнах се покрай входната врата и изтичах до вратата на кухнята.

С последно усилие натиснах дръжката, бутнах вратата с рамо, нахлух в кухнята и я затръшнах след себе си.

Опрях гръб на вратата, дишайки тежко, и се помъчих да се успокоя. Мина известно време, преди да осъзная какво ме е преследвало. Собственото ми въображение.

И друг път ми се е случвало.

Много пъти.

Защо съм такъв страхопъзльо? — попитах се, когато взех да се успокоявам.

Изведнъж, докато стоях подпрян на кухненската врата, осъзнах къде грешим. Вече знаех защо не можем да изплашим Къртни.

— Ти ли си, Еди? — извика майка ми от дневната.

— Да. Прибрах се — отвърнах. Пресякох хола и надникнах в дневната. — Трябва да звънна по телефона.

— Но нали току-що се прибра… — понечи да възрази мама.

Вече търчах нагоре по стълбите.

— Само ще позвъня! — викнах насред пътя.

Влязох в моята стая, сграбчих телефона и се обадих на Чарлейн. Тя вдигна след втория сигнал.

— Ало?

— Мисля, че знам къде ни е грешката! — рекох задъхано.

— Еди? Прибра ли се вече? Да не си тичал през целия път?

— Мисля, че знам къде ни е грешката — повторих. — Трябва да изплашим Къртни през нощта! ПРЕЗ НОЩТА! Не по светло. Нощем всичко е по-страшно!

Последва кратко мълчание. Чарлейн вероятно обмисляше думите ми. Накрая каза:

— Прав си, Еди. Всичко е по-страшно през нощта. Но все още нямаме идея.

— Да, така е.

— Не можем просто да я причакаме някоя вечер, да изскочим и да викнем: „Бау!“ — продължи тя.

Чарлейн беше права, разбира се. Нощта може да е най-подходящото време да изплашим Къртни, но нямахме никакъв план. Трябваше ни някоя нова, страшна идея.

Колкото и да е странно, идеята ми я даде самата Къртни на следващата сутрин.