Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (4)

4

Изпищях и скочих назад.

Около мен се вдигна олелия.

Една от пчелите ме удари по рамото и падна в тревата.

Другата кацна отпред върху ризата на Капата и се залепи там.

— Махнете я! Махнете я от мен! — закрещя той. Дърпаше краищата на ризата си и играеше някакъв дивашки танц.

Някои от децата също пищяха. Но повечето се превиваха от смях.

Не изпусках от поглед пчелата в тревата. Тя избръмча и литна право към лицето ми.

— Ехей! — извиках и размахах ръце над главата си.

— Мисля, че е време да се връщаме в училище — чух да казва господин Мелвин, надвиквайки смеха на децата.

 

 

Докато вървях към автобуса, Къртни ме надари с подигравателна усмивка. Гледах право напред и се правех, че не я забелязвам.

Някои от децата бръмчаха като пчели. Други пък съскаха като змии. Явно всички намираха за много смешно, че двамата с Капата сме се държали като пъзльовци.

Отпуснах се с въздишка на последната седалка. Капата се тръшна до мен и смъкна козирката над очите си. Моли и Чарлейн се присъединиха към нас. Чарлейн дъвчеше ядосано. Моли се мъчеше да отлепи дъвката от шините си.

Никой от нас не заговори, докато не потегли автобусът.

Едва тогава започнахме да се оплакваме шепнешком от Къртни и номерата й.

— Тя си мисли, че е велика — подхвана пръв Капата.

— Държи се, като че не я е страх от нищо — закима Чарлейн. — Все едно е Супержена или нещо такова.

— Ужасно гаден номер беше да хвърля пчелите по Еди — добави Моли.

— Защото знае, че Еди е шубе — рече Капата. — Предполагаше, че ще запищи и ще избяга.

— Ама и ти направи така! — възразих аз плачливо.

— Ей, аз съм на твоя страна! — побърза да ми припомни Капата.

Бутнах го по рамото. Бях му сърдит. Но май повече на себе си.

— Все трябва да има нещо, от което тая Къртни да я е страх — рече замислено Чарлейн.

Автобусът спря на червено. Надзърнах навън. Бяхме до гората, която водеше при Калния поток.

— Може пък да я е шубе от Калните чудовища — подметнах.

И тримата ми приятели се засмяха огорчено.

— Никакъв шанс — рече Чарлейн. — Никой вече не вярва в Калните чудовища. Това е само една глупава стара приказка. Няма начин Къртни да се бои от тях.

Има една легенда в нашето градче, според която по бреговете на потока живеели Калните чудовища. Понякога, когато има пълнолуние, Калните чудовища излизали от леговищата си и търсели жертви, които да притиснат долу в калта.

Хубава история, няма що. Когато бях малък, и аз вярвах в нея. Брат ми Кевин често ме водеше в тукашната гора. Понякога ме плашеше, че всеки миг ще изскочат Калните чудовища. Дори сочеше с пръст насам-натам и се преструваше, че трепери. Стараех се да не се плаша. Но не беше никак лесно. Накрая започвах да пищя и побягвах!

— Брат ти още ли снима онзи филм за Калните чудовища? — попита ме Капата.

Кимнах.

— Аха. Да видиш само какви гадни костюми са си ушили. Наистина са страшни.

Кевин и няколко негови приятели са решили да направят домашно видео за един от техните часове по изкуство. Проектът е за филм на ужасите със заглавието „Калните чудовища от Калния поток“.

Колко ги молех да ме включат в проекта. Но брат ми каза, че не можел да рискува.

— Ами ако по време на снимките някое истинско чудовище се надигне и те подгони? — попита ме той захилено.

Опитах се да му обясня, че вече съм голям и че не може да ме плаши с подобни детинщини. Но въпреки това Кевин отказа да ме вземе за снимките.

Автобусът се разтърси и потегли. Погледнах напред. Денис и Къртни ме гледаха и се смееха.

— Трябва да намерим нещо, с което да изплашим Къртни — рекох разпалено на приятелите си. — Трябва!

— Еди е прав — съгласи се Капата. — Трябва да изплашим Къртни, и то така, че да се изложи пред останалите. Инак никога няма да забравят днешния ден.

— Но тя е толкова смела, направо безстрашна — обади се Чарлейн, като клатеше глава. — С какво бихме могли да я изплашим?

Всички закимахме с глави, напъвайки мозъци да измислим нещо.

И тогава видях на лицето на Моли да цъфва злобна усмивка. Тя намести очилата на носа си. Зад стъклата очите й блестяха от възбуда.

— Мисля, че имам една идея — прошепна тя.