Донко Найденов
Законите на злото (27)

Епилог

Когато телефонът звънна. Клара чистеше пода, а Пени разлистваше вяло детска книжка на дивана във всекидневната. Жената остави четката и отиде до апарата. Малкият, макар че не отлепи очи от книгата, се заслуша напрегнато.

— Да… да… Но това е чудесно!

Сърцето на Пени сякаш подскочи от радост.

— … Добре… добре… идваме веднага! — тя затвори телефона и се обърна към момчето:

— Баща ти е отворил очи! Ще живее! Хайде — да отидем да го видим! — каза възторжено тя.

Пени хвърли книжката на дивана и се затича към външната врата.

 

 

В болницата ги посрещна доктор Алън Хосуър — шеф на отделението за реанимация.

— Отвори очи преди около час. Беше неочаквана и много приятна изненада. Както знаете, до този момент състоянието му бе крайно критично и с опасност за живота след множеството наранявания и голямата кръвозагуба.

— Винаги съм вярвала, че Мики е силен мъж — Клара се усмихна и погали по главата Пени. — Хайде, да отидем да го видим!

— На вашите услуги, госпожо — шеговито отвърна момчето и се засмя щастливо.

— Само че — отново взе думата докторът — той все още не е на себе си след преживения шок. Възможно е да има частична амнезия, която с течение на времето ще се излекува.

Клара кимна мълчаливо.

— Моля, последвайте ме — и докторът тръгна по коридора.

 

 

Мики лежеше неподвижен, вперил мътен поглед в тавана. Вратът му бе превързан с бинт. Лицето му бе изпито и потъмняло.

— Здравей, татко — плахо го поздрави Пени.

Мики бавно се изправи и погледна втренчено сина си.

В това време Клара се доближи до леглото му.

— Мики, как си? — попита тя.

Той рязко се обърна към нея:

— Чудесно, скъпа — каза с нисък, променен глас, след което отново погледна момчето. — Пени, ела и ти! Не се страхувай! Аз съм татко ти.

Пени плахо приближи до него. Внезапно Мики рязко скочи и повличайки системите след себе си, ги сграбчи с двете си ръце. Пени изпищя!

— Мики, не! — извика Клара.

— Аз съм вече вампир, скъпа. Умрях и възкръснах, за да се върна за вас — грозно се захили мъжът.

Пени и Клара опитаха да се издърпат, но хватката му бе неимоверно силна.

— А сега просто ще вкарам дявола във вас и така ще ви даря с ВЕЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ, скъпи мои! Нали все пак сте моето семейство?