Джордж Байрон
Писма и дневници (167)

До Негово благородие Дъглас Кинърд

„Получих писмото ти от 2 ноември. Много е важно парите да се изплатят, тъй като съм изтеглил всичко, даже повече, за да помогна на гърците. Пари е тук и с него се погаждаме много добре; в момента нещата вървят обнадеждаващо, като се имат предвид обстоятелствата.

Тая година ще имаме работа, защото турците идват с многобройна войска. Що се отнася до мен самия, трябва да подкрепяме делото. Скоро ще настъпя (според заповедите) към Лепанто с две хиляди души. Тук съм от известно време, след като няколко пъти турците насмалко не ме заловиха и едва не претърпях корабокрушение. Два пъти морето ни хвърли към скалите. Но това сигурно си чул по други канали в достоверна или лъжлива форма и не искам да ти досаждам с дълги описания.

Досега успявах да оказвам подкрепа на Правителството на Западна Гърция, което иначе трябваше да бъде разпуснато. Ако си получил единайсетте и няколко хиляди фунта, то те, заедно с това, което имам в наличност, плюс дохода от текущата година, да не говорим за сумите за непредвидени разходи, ще ми позволят, или биха ми позволили, да напрегна «мускулите на войната»^[1]. Ако пълномощниците излязат честни люде и ако получат заема, те ще върнат четирите хиляди лири според уговорените условия. Дори тогава обаче ще си възвърна малко, дори твърде малко, тъй като в момента поддържам на собствени разноски почти цялата им машина — поне на това място. Нека само гърците да успеят, никак не ме е грижа за мене.

Бях много зле, но вече се оправям и отново мога да се придвижвам на кон. Моля те, успокой приятелите ни по този въпрос.

Не е вярно, че някога съм писал, ще пиша или бих могъл да напиша сатира срещу Гифърд или дори срещу някой косъм от главата му. Винаги съм го смятал за свой литературен баща, а себе си за неговия «блуден син» и ако позволих на «угоеното теле»^[2] да стане вол, преди той да го заколи в чест на моето завръщане, това е само защото предпочитам говеждото пред телешкото.

Ваш и пр.“