Джордж Байрон
Писма и дневници (20)

До Джон Хансън

„Любезни господине,

Вашият съвет беше добър, но аз още не съм решил дали ще го последвам. Това място е ад или поне такава е главната му забележителност, която наричат Университет. Всяко друго име обаче би й подхождало повече, защото учението е последната грижа на ученото общество там. Ректорът яде, пие и спи, професорите пият, спорят и правят каламбури, а заниманията на студентите можете сам да си представите без моя, помощ. Седнал съм да ви пиша със замаяна от разгул глава и макар че мразя това, не мога да го избягна. Откакто пристигнах, съм вечерял само три пъти вкъщи, а масата ми е постоянно отрупана с покани. При това аз съм най-_уравновесеният_ младеж в целия колеж, не съм се забърквал в кой знае колко истории и в нито една със, сериозни последствия. Щом определите ден, слугата ми ще дойде за коня и тъй като наближава време да се разплащам, останалите 50 лири ще ми бъдат добре дошли. Не удържайте нищо, защото ще имам нужда от почти всичките пари, а за седлото и сбруята ще уредим въпроса следващия семестър. Не изпращам сметката на тапицера, тъй като квартирата ми ще бъде боядисана и облепена с тапети на Коледа — тогава ще я получа. Досега не съм взел никакви мебели и принадлежности освен най-необходимите като гарафи и винени чаши. Вашата готвачка несъмнено ви е измамила, тъй като знам, че моят слуга е бил в града за пет дни, а тя е казала четири. Все още нямам основания да се съмнявам в него, но ще обсъдим въпроса, като дойда в града, където смятам да отседна у госпожа Масингбърд. С майка ми се скарахме, но аз понасям това с философско търпение. Навикът примирява човек с всичко. С надежда, че госпожа Х. и Батальонът са в добро здраве, оставам ваш:

Байрон“