Джордж Байрон
Писма и дневници (86)

До господин Томас Мур

Наздравица за таз,

що вдъхнови поета!

По-ярък от елмаз

е пламът на сърцето.

„Мили Мур,

Ще се женя, т.е. предложението ми е прието, и човек обикновено се надява, че останалото естествено ще последва. Майката на Гракхите^[1] (които тепърва ще се появяват) е според теб твърде тесногръда за мен, макар и образец на единственото дете «небесен херувим»^[2] и «просто свята»^[3] като самата Дездемона. Дамата е госпожица Милбанк и баща й ме покани да отида у тях в ролята си на избраник, което обаче не мога да сторя, докато не уредя една работа в Лондон и не се снабдя със син костюм.

Казват, че е богата наследница, но аз лично не знам нищо повече и няма да се интересувам. Това, което ми е известно, е, че е надарена и притежава чудесни качества. Сигурно няма да отречеш здравия й разум, след като е отказала на шестима женихи и е избрала тъкмо мен.

И така, ако имаш да кажеш нещо против всичко това, моля те, направи го. Аз съм взел решение, направил съм окончателния си избор и затова ще се вслушам в гласа на разума, защото той нищо не може да промени. Може нещо да се случи и работата да се развали, но се надявам, че няма. Междувременно (това е тайна, впрочем поне докато тя пожелае да стане публично достояние) аз й направих предложение и тя прие. Не бързай да ми пожелаваш радост, защото сватба може да няма още няколко месеца. Утре отивам в града и вероятно ще се върна след две седмици.

Ако това не се беше случило, щях да замина за Италия. На отиване в Лондон може би ще се видим в Нотингам и ти ще дойдеш с мене тук. Излишно е да казвам, че това ще ми достави най-голямо удоволствие. Разбира се, трябва основно да се променя. Наистина, ако мога да допринеса с нещо за нейното щастие, така ще постигна и своето. Тя е толкова добър човек, че… че, с една дума, ще ми се аз да бях малко по-добър.

Твой и т.н.“