Клайв Къслър
Циклопи (32)

31.

Дълбок, вибриращ глас говореше нещо почти в ухото му. Думите долитаха неясни и далечни. Армия скорпиони пълзеше по ръба на леглото и всички забиваха отровните си опашки отстрани в тялото му. Той отвори очи. Ярката флуоресцентна светлина го заслепи и той бързо спусна клепачи отново. Чувстваше лицето си мокро. Предположи, че плува и замахна с ръце. Тогава чу гласа по-ясно.

— Лежи спокойно, партньоре. Аз само почиствам лицето ти с мокра гъба.

Пит отвори отново очи и ги фокусира в лицето на възрастен мъж с прошарена коса, с меки, загрижени очи и добродушно, интелигентно лице. Погледите им се срещнаха и мъжът се усмихна.

— Много ли те боли?

— Е, боли ме малко.

— Искаш ли вода?

— Да, ако обичаш.

Когато мъжът се изправи, косата му почти опря в тавана. Той извади чаша от малка брезентова торба и я напълни от чешмата.

Пит притисна с ръка едната си страна и бавно се надигна до седнало положение. Чувстваше се като изгнил и усети вълчи глад. Кога ли беше ял за последен път? Сънливото му съзнание не можеше да си спомни. Пое с благодарност чашата с вода и я пресуши на един дъх. После вдигна поглед към благодетеля си.

— Богатият и безразсъден Реймънд, ако не греша.

Лебарон се усмихна леко.

— Тези определения не ми се нравят особено.

— Не е лесно да те открие човек.

— Жена ми ми разказа как си й спасил живота и искам да ти благодаря.

— По думите на генерал Великов избавлението е само временно.

Усмивката на Лебарон изчезна.

— Какво ти каза той?

— Каза ми… Цитирам: „Всички вие ще умрете“.

— Изтъкна ли някаква причина?

— Според него били сме попаднали в най-деликатния съветски военен обект.

Лицето на Лебарон прие замислен вид. След малко рече:

— Великов лъже. Първоначално това съоръжение е било построено с цел да събира свързочни данни от микровълнови предаватели из САЩ, но поради бързото развитие на подслушвателните изкуствени спътници то станало ненужно още преди да бъде завършено докрай.

— Откъде знаеш това?

— Позволиха ми да обиколя острова. Нещо, което нямаше да е възможно, ако мястото беше секретно. Никъде не видях някакви усъвършенствани съобщителни съоръжения или антени. Междувременно се сприятелих и с неколцина кубинци, които неволно се изпуснаха, та понаучих някои неща и от тях. Така си изградих предположението, че това място служи за убежище на бизнесмени, за скривалище на отговорни служители, които идват тук да обсъждат и планират пазарната стратегия за следващата година. Единствено тук се събират, за да определят политическия и военен курс, и високопоставени съветски и кубински длъжностни лица.

На Пит му беше трудно да се съсредоточи. Левият му бъбрек го болеше нетърпимо, главата му се маеше. С несигурни крачки се дотътри до тоалетната. Урината му розовееше от кръв, но не много, затова реши, че не е пострадал сериозно.

— Предлагам да преустановим този разговор — рече той. — По всяка вероятност килията ми се подслушва.

Лебарон поклати глава.

— Не, не вярвам. Това ниво на постройката не е било предвидено за затвор със строга охрана, тъй като от него няма никакъв излаз. То наподобява старата френска каторжническа колония на Дяволския остров, откъдето не е било възможно бягство. Остров Куба се намира на трийсет и два километра оттук. Водата гъмжи от акули, а теченията отвеждат навътре в морето. От другата страна най-близката суша е Бахамските острови, на сто и осемдесет километра на север. Ако си намислил да бягаш, съветът ми е да се откажеш.

Поободрен, Пит седна отново на леглото.

— Срещна ли се и с другите?

— Да.

— Какво им е състоянието?

— Джордино и Гън са настанени в една стая на десетина метра оттук по коридора. Поради сериозните им рани, бяха пощадени от посещение в стая номер шест. Засега с тях се отнасят много добре.

— А Джеси?

Лицето на Лебарон едва забележимо се изопна.

— Генерал Великов беше тъй любезен да предложи на двама ни стая, определена за важни личности. Дори ни разреши да се храним с офицерите.

— Радвам се, че и на двамата ви се е разминало привикването в стая номер шест.

— Да, Джеси и аз имахме късмет. С нас наистина се отнасят съвсем човешки.

Гласът на Лебарон не звучеше много убедително, в думите му се долавяше бездушие и монотонност. В очите му не се забелязваше светлина. Той не приличаше на човека, станал прочут с дръзките си и безгрижни приключения и с шумните си провали във и извън света на бизнеса. Нямаше нищо общо с онази енергична личност, към която за съвет се обръщаха и финансисти, и световни лидери. Приличаше повече на унил фермер, пропъден от земята си от безскрупулен банкер.

— А какво стана с Бък Сийзар и Джо Кавила? — попита Пит.

Лебарон сви съкрушено рамене.

— По време на физически упражнения извън постройката Бък се изплъзна от пазачите и се опита да избяга по вода, като използва един паднал палмов ствол за сал. Тялото му, или онова, което бе останало от него след угощението на акулите, бе изхвърлено на брега след три дни. Колкото до Джо, след няколко посещения в стая номер шест изпадна в кома и почина. Много жалко. Нямаше причина да не се спогоди с генерал Великов.

— А теб никога ли не са те водили при Фос Глай?

— Никога. Това преживяване ми бе спестено. Защо, и аз не знам. Може би генерал Великов си мисли, че съм прекалено ценен като инструмент за сделка.

— Мен обаче избраха — мрачно рече Пит.

— Много ми се иска да ти помогна, но като имам предвид, че генерал Великов отхвърли всичките ми молби да пощади Джо, сигурен съм, че ще постъпи така и с твоя случай.

Пит несъзнателно се запита защо Лебарон винаги говори за Великов с подобаващото уважение към руския военен чин.

— Не мога да си обясня жестокостта при разпитите. Какво са могли да спечелят от убийството на Кавила? Какво очакват да изкопчат от мен?

— Истината — отвърна простичко Лебарон.

Пит му хвърли остър поглед.

— Истината, такава, каквато я знам, е, че ти и екипът ти сте тръгнали да търсите „Циклопи“ и сте изчезнали. Ние заедно със съпругата ти тръгнахме по следите на потъналия кораб, надявайки се да открием нещо, което да ни подскаже какво се е случило с вас. Кажи ми къде ти кънти на нещо фалшиво дотук?

Лебарон избърса с ръкав новопоявилите се капки пот по челото си.

— Не е нужно да убеждаваш мен, Дърк. Аз не съм този, който не ти вярва. Манталитетът на руснаците е такъв, че те зад всяка истина виждат лъжа.

— Ти си разговарял с Джеси. Тя не може да не ти е разказала как открихме „Циклопи“ и как се озовахме на острова.

Лебарон видимо трепна при споменаването на Пит за „Циклопи“. Изведнъж рязко се отдръпна от Пит, взе брезентовата си торба и се запъти към вратата. Миг след като почука, тя се отвори и затвори след него.

 

 

Фос Глай чакаше, когато Лебарон отвори врата номер шест. Седеше мрачен и зъл — същинска машина за убиване на хора — имунизиран против страдания и смърт. От устата му лъхаше на развалено месо.

Лебарон застана треперещ пред него и мълчаливо му подаде брезентовата торба. Глай бръкна вътре и извади малко записващо устройство. Пренави лентата и се заслуша внимателно няколко секунди, за да се убеди, че гласовете се чуват ясно.

— Довери ли ти се? — попита той.

— Да, не направи никакъв опит да скрие нещо.

— За ЦРУ ли работи?

— Не ми се вярва. Попадането му на острова е чиста случайност.

Глай излезе иззад бюрото, сграбчи Лебарон отстрани за кръста и започна да извива и усуква захванатата плът. Очите на издателя се изцъклиха и той онемя от пронизалата цялото му тяло болка. После бавно се свлече на колене на циментовия под.

Глай се наведе на милиметри от очите на Лебарон и го загледа със злобен поглед.

— Не ме баламосвай, нищожество такова — засъска той заплашително, — иначе сладката ти женичка ща бъде следващата, която ще плати с осакатено тяло.