Клайв Къслър
Циклопи (76)

75.

8 ноември 1989

Вашингтон, окръг Колумбия

Мартин Броган влезе със закъснение в кабинета за ранното сутрешно заседание. Президентът и останалите мъже, насядали около масата във форма на бъбрек, го погледнаха очаквателно.

— Корабите са били взривени четири часа по-рано от определеното време — уведоми ги той, преди да седне.

Съобщението му бе прието с гробно мълчание. Всички присъстващи знаеха за невъобразимия план на руснаците да премахнат Кастро и новината ги беше поразила повече като неизбежна трагедия, отколкото като катастрофално бедствие.

— Какви са последните данни за човешките жертви? — попита Дъглас Оутс.

— Още е много рано да се каже — отвърна Броган. — Цялото пристанище е обгърнато в пламъци. Твърде е вероятно броят им да достигне хиляди. Разрушенията обаче не са толкова, колкото се е предвиждало. Очевидно нашите агенти в Хавана са превзели два от корабите и са успели да ги отдалечат от пристанището, преди да бъдат детонирани.

Всички изслушаха замислени първоначалните доклади, изпратени от Секцията със специални интереси в Хавана, които им прочете Броган. Той изложи подробностите на плана за изтегляне на корабите и на действителната операция. Още не беше свършил, когато един от помощниците му влезе и му подаде току-що получен доклад. Той му хвърли безмълвно бърз поглед, после прочете на глас първото изречение:

— Фидел и Раул Кастро са живи. — Броган замълча и погледна към президента. — Вашият човек Айра Хейгън съобщава, че е в пряка връзка с двамата Кастро и че те поискали всякакъв вид помощи при бедствено положение, която можем да им окажем, включващи медицински персонал и лекарства, противопожарни съоръжения, храна и дрехи, както и специалисти по аутопсии и балсамиране.

Президентът се обърна към генерал Клейтън Меткалф, председател на комитета на началник-щабовете.

— Какво ще кажете, генерале?

— След снощното ви обаждане веднага вдигнах под тревога командването на въздушния транспорт. Можем да започнем въздушните превози още щом хората и продоволствията пристигнат на съответните летища и бъдат натоварени на борда.

— Всяко подхождане на американски военен самолет към въздушното пространство на Куба трябва да бъде координирано, иначе кубинците ще пуснат в действие ракетите си „земя-въздух“ — напомни министърът на отбраната Симънс.

— Ще се погрижа да установим открита съобщителна връзка с тяхното Външно министерство — каза държавният секретар Оутс.

— Няма да е лошо да поясните на Кастро, че всяка помощ, която изпращаме, е организирана под чадъра на Червения кръст — добави Дан Фосет. — За да не го изплашим дотам, че да ни тръшне вратата под носа.

— Да, не бива да пренебрегваме такава гледна точка — съгласи се президентът.

— Почти е престъпление да се възползваме от катастрофално бедствие — рече замислен Оутс. — И все пак не можем да отречем, че от небето ни пада тази възможност да заздравим връзките си с Куба и да овладеем революционната треска в цяла Южна Америка.

— Интересно, дали Кастро е изучавал Симон Боливар? — Въпросът на президента не беше отправен към никого определено.

— Великият освободител на Южна Америка е един от идолите на Кастро — уточни Броган. — Защо питате?

— В такъв случай той най-сетне се е вслушал в един от цитатите на Боливар.

— Кой цитат имате предвид, господин президент?

Държавният глава огледа последователно лицата на всички присъстващи и тогава отговори:

— „Който служи на революция, разорава море.“