Ана Величкова
Пурпурната цефеида (7) (фантастична повест)

Шеста глава
Орбовъзелът

Близо до Школата се простираше обширен вихродрум за транспортни машини, значително по-големи и по-мощни от двуместните вихролети, на които Кедран се беше обучавал.

Натовареният с различни снаряжения апарат излетя вертикално и за няколко мига остави назад облачната вихрозона. След това описа стръмна крива, премина на орбитата на станцията и започна да я догонва. Момъкът се възхити от пилота, който майсторски коригираше траекторията и скоростта. След като пределното разстояние бе достигнато, входният люк на Орбовъзела автоматично се отвори.

Кацнаха в приемателния цилиндър. Пилотът включи системата за разтоварване. В настъпилия мрак някой силно стисна ръката на Кедран, но той не посмя да отвърне на поздрава. Силна светлина обля сводестия коридор, пилотът обърна лицето си. Познатите светли очи внушиха на момъка: „Внимание!“.

Незабелязано бе дошъл наблюдателят. Обвитата му в плътна материя ръка даде знак: „Виндянино, последвай ме!“.

Младият човек усети раздразнение. Откакто бе преминал Бариерата, не беше чувал разбираема реч, а само съскащи звуци или примитивни жестове.

Влязоха в обширна кръгла зала с обзорни екрани вместо стени. Кедран хвърли поглед към пулта. Всичко тук му беше познато от Завета на дедите, промени не се забелязваха.

 

Жълтата маска не му позволи да разгледа залата. Посочи му аварийния шлюз: „Незабавно се заеми с работата, за която си изпратен!“.

Най-напред проследи главните блокове и свързващите звена на всички системи в станцията. Времето бързо минаваше. Той дремваше за час-два на неудобното легло в определената за него кабина и като залъгваше глада си с омръзналата му синтетична храна, отново се вглъбяваше в задачата си.

Накрая успя да монтира керастоловите плазмоотводи и да стабилизира съоръжението на постоянната му орбита. Опасността от падането на Орбовъзела беше отстранена.

Дните минаваха в очакване да бъде върнат в Школата, но заповед не идваше. Жълтата маска започна да се отнася към него с по-голямо доверие. Кедран се опита да завърже разговор. От съпоставянето на знаците и съскащите звуци, той вече долавяше значението на някои елементи на чуждата реч. Но наблюдателят или му обръщаше гръб, или заплашително го фиксираше с тъмнината на очните си отвори.

Но веднъж включи екраните в присъствието на Кедран. От далечината на космическата орбита Винда изглеждаше малка и уязвима. На страничния екран, който заемаше лявата полудъга на залата, се заредиха картини от Острова. Сърцето на момъка се сви, като видя скалистите хълмове и сухите долини, обвитата в прашна мъгла пустош. И само Бамуровия лес като жива клада протягаше езици до небесата.

Напразно наблюдателят настройваше локатора на свръхдълбоко проникване. Леса все така се диплеше предизвикателно и от вътрешността му не прозираше нищо.

Жълтата маска включи и другия екран, където се появиха гледки от Океана и Метавил. Над белезникавата неподвижна повърхност не прелитаха птици, нито кораби догонваха далечините й…

Гледката на чудовищния град накара Кедран да си спомни как тичаше по наклонените тесни проходи, жаден за човешки глас и глътка въздух, как удряше с юмруци надвисналите зидове и напразно викаше за помощ…

Той знаеше; че зад стените в стаи като клетки се раждат Жълтите маски. Те растат, подобни на живи роботи, които са готови незабавно да се подчинят на заповедите на Гнилен — потомък на първия опустошител на Винда. И взрян в мрачните лабиринти от сгради и улици, младият човек изпита тревога. Ще успеят ли да победят този страшен в мълчанието си град?

Орбовъзелът, създаден от прадедите му да пази планетата от вихрите, бе превърнат в сила, която дебне Острова. Тук някъде е монтиран Вихровзривателят… В критичен момент завоевателите са в състояние да стопят цялата суша. Те могат само с няколко насочени залпа от плазмена струя да превърнат малката планета в купчина непотребна сгур… По-настойчиво от всякога отекнаха в съзнанието му заръките на Летар: „Направи всичко възможно Жълтите маски да ти се доверят. Освен това се надявам да ни спасиш от някой смерч. Нали знаеш колко време и сили губим да възстановяваме градините…“

Веднъж забеляза черни облаци да се кълбят на предния екран, да връхлитат едни в други, разсечени от лумналите стрели на мълниите. А над Океана припламна синкаво зрънце. То започна бързо да нараства, да се разтваря като бездънна фуния и сред светкавици да завихря сгъстените въздушни потоци.

Зараждаше се смерч. Наблюдателят изчисли посоката му. Вихърът летеше към Метавил. Той даде знак на Кедран да следи екрана и тръгна към отсека за метеорологична защита, отделен със завеса от непозната материя.

„По-рано двете помещения свободно са се свързвали помежду си“ — помисли си Кедран. Макар скрито да наблюдаваше, той не разбра как бе задвижен механизмът. Налагаше се да търси свой начин, за да повдигне завесата… Но главното научи. Вихровзривателят е на старото си място.

Очите му замислено обходиха екрана. Вихърът беснееше, въртопите му набъбваха, прелели от енергия. В този миг към кипящото ядро се стрелна пепеляв лъч. Избухна мълния, разпиляха се виолетови струйки. И небето просветна през разкъсаните и олекнали облаци.

Наблюдателят се върна и изпитателно погледна виндянина. Кедран се изправи, въпросително кимна към завесата, дори направи две-три крачки към нея. Но онзи грубо му прегради пътя. Беше разярен, от кръглия отвор в долната част на лицето му се откъртиха резки хрипове. Момъкът се отдръпна привидно изплашен и обеща със знаци повече да не се приближава към завесата.

„Къде ли е замаскирано повдигащото устройство? — питаше се той. — В присъствието на наблюдателя не е възможно да го открия. Тогава под предлог, че подобрявам някоя част, ще създам приспособление за изследване от разстояние…“.

Той концентрира мислите си. Представи си ги във вид на кълбо от магнетична енергия, която прекосява безвъздушното пространство, пронизва вихрозоната и полита към Бамуровия лес. Ето, стига хралупата на огромния бамур, втурва се в Биолабораторията и включва системата за телепатична връзка. Друг биоенергиен сноп премина обратния път и младият човек прие нареждането:

„Бъди предпазлив! Когато проучваш завесата, прилагай за кратко време локална лъчева блокировка, за да изолираш следящите те устройства. Поздрав. Летар.“

В този миг на екрана засвети Аерола. Тясна пурпурна пътечка затрептя в залата. Посрещна я уплашен хрип. Наблюдателят тичаше, а лъчите го преследваха. Той се олюляваше, спъваше се и едва успя да се измъкне през отворената врата. Стъпките му заглъхнаха нейде из тъмния коридор. Светлината меко обля Кедран и угасна. Той намери Жълтата маска в жилищния сектор, защитен с непроницаем за лъчите екран.

„Звездата залезе“ — опита се да го успокои.

„Не — трепереше пришълецът. — Тя е още там.“

Системата му за равновесие бе поразена. Отзоваха го в Метавил преждевременно. Тази случка обнадежди младия човек. Жълтите маски наистина бяха уязвими и той ще се възползва от слабостта им…

Времето минаваше, Кедран все така старателно поддържаше станцията. Наблюдателите се сменяха, на мястото на една Жълта маска идваше друга, а той не можеше да ги различи, толкова бяха еднакви по вид и по реакции. Привидно спокоен се грижеше за доброто състояние на уредите и автоматите, осигуряваше ритмичното действие на съоръжението. За пръв път от деня, когато насилствено бе отнет от виндяните, Орбовъзелът работеше нормално, без аварии. Никой по-умело от Кедран не отстраняваше повредите в различните системи и само той можеше да регулира плазмоотводите.

И пришълците започнаха да оценяват способностите и усилията му. Често го оставяха сам, дори му предложиха да разгледа Метавил. Той отказа и с това затвърди тяхното доверие. Този послушен и изпълнителен беглец не проявяваше съмнителен интерес към града им. Притежаваше бързи рефлекси и завидно търпение, а излъчванията на слънчевата двойница не му вредяха. Ето на кого ще поверят грижата за станцията. Най-сетне бяха намерили сигурен наблюдател през времето на опасната звездна активност.

Когато го оставяха сам, Кедран изучаваше завесата. Тя се съединяваше незабележимо със стената, а по еднообразната й повърхност не личаха следи от повдигащия механизъм. Но нито електромагнитните, нито другите познати средства за проучване даваха резултат. Изображението на завесата се получаваше равномерно плътно.

Той се залови да конструира неутринен локатор. Това беше прецизен уред за вникване в устройството на материята. За неговото създаване се изискваха не само солидни знания, но и сложни спомагателни устройства. Ровеше се дълго из резервните части и дори в камерите за отпадъци. От повредени стари детайли създаде допълнителните механизми и основните възли на локатора.

Когато се умореше от напрегнатата работа и тъгата по родните места ставаше непоносима, Кедран включваше обзорния екран, от който се наблюдаваше Острова. Слънчевите вълни на Бамуровия лес го изпълваха с надежда. Обичаше да гледа как облаците се разкъсваха, раздухани от защитната му сянка. Картината се отместваше, появяваха се други гледки. Нейде в подножието на голямата скала, която оттук приличаше на неясно петно, беше прекарал детството си. Мислено се виждаше да играе на площадката пред колибата, чуваше гласа на майка си. Отдалече долиташе звън на дамира. Бамурите препращаха песента към пулсиращата на зенита цефеида. Заедно с Донлис обсъждаха проекта за автоматичната огнеперка. Летар му даваше последни заръки. Менике идваше при него и той я прегръщаше. Настъпваше тяхната нощ…

Почти бе завършил локатора, когато усети леки вибрации. В приемателния цилиндър на станцията бе кацнал вихролет. Дали беше Денир, или идваше новият наблюдател? Той запази самообладание, скри устройството и седна пред пулта.

„Поздрав от Летар — прие в съзнанието си мислите на вихропилота. — Островът е готов за голямото сражение с нашествениците. Време е да овладееш Вихровзривателя.“

След като монтира и последния детайл, Кедран внимателно заопипва завесата. В електронната решетка на сплавта й откри изкусно замаскирано микрореле. Не беше светлинно или магнитно. Как ли се задействаше?

Доста време изгуби, докато разбере, че релето е ултразвуково. Това го накара да се замисли върху особения език на пришълците. Не разговарят ли те с ултразвуци, недостъпни за слуховия апарат на виндяните? А неприятното съскане вероятно принадлежи към ниските честоти на речта им. Ето защо никой от виндянските пратеници, преминал в Метавил, не бе успял да изучи езика им. Жълтите маски общуваха с тях чрез проста система от знаци и нискочестотни звуци. А някои от островитяните си бяха създали специфични начини да отгатват мислите им…

Завесата вероятно се повдигаше с някоя ключова дума, която трябваше да се замести от друго средство. Кедран започна да обсипва преградата с ултразвуци в различна последователност и честота, да „композира“ вероятната парола. Изпробва всички източници, които успя да открие в станцията. А завесата не се помръдваше. Бяха му останали само няколко пластинки от плазмоотводите. Дойде му на ум, че керастолът притежаваше свойството да трепти от налягането на космическите лъчи, при което издаваше ултразвуци в широк спектър. От необикновената кристална сплав Кедран създаде многочестотен генератор ултратон, който изключи релето. По-късно свърза ултратона с приспособление за блокиране. Вече можеше да вдига и сваля завесата и да спира действието на релето от разстояние.

И ето го най-сетне в малката зала, където се намираше Вихровзривателя. Конусовидното му дуло бе предвидливо прицелено към Острова… Кедран погледна в окуляра, фокусира устройството. Откри се част от западната страна на Острова, близо до Скалната арка.

Още през годините, когато беше малко момче и не се разделяше със Завета, той бе изучил всички тънкости на Вихровзривателя. Дори си беше сглобил опростен уред и се упражняваше да регулира плазмената струя.

Зареждаше го с пясък вместо плазма и обстрелваше скалите. Сега опасният заряд бе под неговия контрол…

… От дълго време Кедран беше останал в станцията сам. Излъчването на цефеидата се бе успокоило, но наблюдателят се бавеше. Веднъж го разбуди сигналът за метеорологична защита. Той изтича в екранната зала и включи предния обзорен екран.

Малкото кълбо на планетата леко се полюляваше, сякаш натежало от облаците, които все повече се сгъстяваха. Синкави мълнии разсичаха разбушуваните атмосферни вълни. Една черна точка бързо се разшири, превърна се в клокочещ вихър от пари и заредени частици. Вятърът летеше от околополюсните ширини, надигаше вихрушки от прах и зареден с нова енергия, се втурваше към екватора. И с всяка измината секунда той обхващаше все по-мощни въздушни маси, завъртваше ги и насищаше с атмосферно електричество. Зараждаше се смерч с необикновена сила. Скоро черният му хобот ще се спусне към повърхността, ще руши всичко по пътя си, ще загребва отломките и ще удря с тях срещнатите прегради…

Кедран изчисли траекторията му. Вихърът препускаше към Острова. Тъкмо сега, когато им предстои може би последна схватка със завоевателите, стихията ще спъне крачките им. Той виждаше бамуровите градини прекършени, плодовете смачкани под купища камъни, а колибите разрушени. Не, не бива да допусне това!

Бързо влезе в малката зала, спусна завесата и блокира релето. Прилепи очи към окуляра и настрои Вихровзривателя на далечно сондиране. Откри се пространството, осветено от неравномерна синкава светлина. Продължи да фокусира устройството, докато улови свистящото и набъбващо, готово да се взриви ядро на смерча. Плавно задейства системата за неутрализация. Плазменият сноп прониза центъра на вихъра. Светна ярка мълния и бързо угасна. Ядрото се превърна в белезникаво петно, което се разсея заедно с разредените облаци.

Кедран облекчено въздъхна, изтри потта от челото си. Излезе от метеорологичния сектор, спусна завесата и седна пред екрана. Планетата спокойно се въртеше, а слънцето кротко огряваше еднообразната й повърхност. Той леко задряма. В просъница го прикова погледът на Летар:

„Буден ли си? — строго попита той. — Ще опазиш ли Вихровзривателя от безумието на Жълтите маски?“

„Да — отвърна Кедран. — Аз ще вградя в керастоловия ултратон микрогенератор на пурпурна звездна плазма…“

Сепна се като от тласък. Ето идеята, хрумнала му внезапно насън. Как не се досети по-рано!

Долови, че зад гърба му има някой. Новият наблюдател неусетно се бе приближил и втренчено го гледаше. Той не се смути от студения мрак на очните му цепнатини. Спокойно се изправи и даде знак: „Всичко е в изправност“.

Наблюдателят седна пред пулта, а Кедран отиде в навигационната зала. Налагаше се отново да коригира орбитата на полета…